Сам Харис – 10 мита и 10 истини за атеизма

Намерих този материал, посветен на темата атеизъм, на руски, в любителски превод. И реших и аз да преведа любителски от въпросния любителски превод. Ако намерите неточност, моля да ме извините.

Преди да започна да превеждам, искам да укажа, че става въпрос за САЩ, а това е държавата с най – много християни в света и най – срината образователна система. Религията вирее там, където образователната система не функционира добре. Що се отнася до християнството, то пробива в САЩ и в Африка точно затова. За справка, в други държави, където образованието го има и действа в някаква степен, водещ е атеизмът. Например по Конституция България е светска държава като религиозните институции са отделени от държавата, а религиозните са 40% по статистика, но реално по-малко, тъй като повечето религиозни са такива само по празниците ясно защо.

Ето го и моят любителски превод:

Сам Харис- 10 мита и 10 истини за атеизма

Няколко анкети показват, че терминът „атеизъм“ е придобил свръхординарен етикет в САЩ, а да бъдеш атеист, това е сериозно препятствие за кариера в политиката (за разлика от расовата принадлежност, изповядването на друга религия или хомосексуалността). Съгласно неотдавнашна анкета на Newsweek, само 37% от американците биха гласували за президент, който е атеист.

За атеистите често се твърди, че са нетолерантни, безнравствени, задръстени, слепи към красотата на природата и категорично неприемащи свръхестественото. Даже Джон Лок , един от великите патриарси на Просвещението, смятал, че атеизмът не бива да се „допуска“, защото, по неговите думи, „обещанието, съглашението и клетвата, които се явяват задължителни за човешкото общество, не могат да имат никаква власт над атеиста“.

Това е било преди повече от 300 години. Но в САЩ днес изглежда нещата малко са се променили. Показателно е, че 87% от населението утвърждава, че „никога не се съмнява в съществуването на бог, а по-малко от 10% идентифицират себе си като атеисти – и тяхната репутация изглежда се влошава.

Отчитайки, че ние знаем, че атеистите са обикновено от най-интелектуалните среди на обществото и от научна гледна точка са грамотните хора във всяко едно общество, е важно да се изяснят някои митове, които възпрепятстват правата им да имат по-голяма роля в обществото и в националното развитие (бел. мен- има предвид САЩ).

1) Атеистите са на мнение, че животът е безсмислен.

Напротив, религиозните хора често се вълнуват от това, че животът е безсмислен и си въобразяват, че това може да бъде изкупено само с обещание за вечен живот в задгробния свят. Атеистите са склонни да мислят, че животът е безценен. Животът е пълноценен за тези, които усещат себе си като действително и пълноценно живеещи. Нашите взаимоотношения с хората, които са ни скъпи, са значими по този начин и те не е задължително да са вечни, за да бъдат обични ни. Атеистите са склонни да намират това опасение за относителната безсмисленост на човешкия живот… за много… безсмислено твърдение…

2) Атеизмът е отговорен за най-големите престъпления в човешката история.

Хората често си мислят, че престъпленията на Хитлер, Сталин, Мао и Пол Пот са неизбежен продукт на неверието. Но проблемът с фашизма и комунизма не се състои в това, че са твърде критични към религията, а в това, че те твърде много приличат на религията. Такива режими са догматични в своята основа и издигат на мястото на бога култ към определена личност. Няма разлика между това и преклонението пред героите от религиозните култове. Освенциум, Гулаг и полетата на битките не са примери за това какво се случва, когато човек се отклони от религиозната догма; те са примери за политическа, расова и националистическа догма във висш стадий на реализация. Няма общество в човешката история, което когато и да е, да е страдало от това, че хората в него са станали разумни.

3) Атеизмът също е догматичен.

Евреите, християните и мюсюлманите утвърждават, че техните свещени писания са толкова надарени с това да предвиждат потребностите на човечеството, защото са написани под ръководството на всезнаещо божество. Атеистите са просто хора, които разглеждат въпросното твърдение, четат книги, проучват и накрая намират твърдението на религиозните за неубедително. Те са склонни да не приемат нищо на сляпа вяра и понеже не са догматици, отклоняват необоснованите религиозни вярвания. Историкът Стивън Хенри Робъртс (1901-71) някога казал: „Аз твърдя, че всички ние сме атеисти. Само че аз вярвам в един бог по-малко от вас. Когато вие разберете защо не вярвате във всички други възможни божества, тогава ще разберете и защо аз не вярвам във вашия бог.“

4) Атеистите си мислят, че всичко във вселената е възникнало случайно.

Никой не знае защо вселената е възникнала. Фактически, не е напълно ясно, че ние можем кохерентно да говорим за „начало“ или за „създаване“ на вселената въобще, до колкото за тази идея трябва да се ползва обособено понятие за време, а тук ние говорим непосредствено за пространство-времеви континиум.

Идеята, че атеистите смятат, че всичко е било създадено случайно, също така редовно се представя и като критика на Дарвинизма. Ричард Докинс обяснява в своята забележителна книга „Заблудата бог“, че това представлява само по себе си обичайното неразбиране на еволюционната теория. Ние знаем, че разнообразието и сложността, които виждаме на земята, не са следствие на проста случайност. Развитието е комбинация от мутации и естествен подбор. Дарвин е стигнал до формулирането на понятието „естествен подбор“ по аналогия с „изкуствен подбор“, изпълняван при селекцията на домашни животни. И в двата случая подборът дава доста неслучаен ефект върху развитието на какви да е разновидности.

5) Атеизмът няма никаква връзка с науката.

Има учени, които са такива и не вярват в бог, колкото и да им се струва на религиозните хора задължително науката да подкрепя религиозната вяра. Да вземем за пример американското население: болшинството анкети показват, че приблизително 90% от широката публика вярват в бог, но в същото време 93% от членовете на Академията на науките в САЩ не вярват в бог. От това следва, че има други способи за налагане на религиозната вяра, различни от науката.

6) Атеистите са високомерни.

Когато учените не знаят нещо – например защо вселената е възникнала или как са се сформирали първите самокопиращи се молекули – те допускат това незнание. За преструване, че знаеш нещо, което никой не знае – се носи доста голяма отговорност в науката. Но такова преструване е в основата на религията и се постига чрез сляпа вяра. Религиозните хора, при цялото им смирение, утвърждават, че знаят неща за космологията, химията и биологията, които нито един учен не знае. При разглеждането на въпросите за характера на космоса и нашето място в неговите предели, атеистите обикновено се обръщат за разяснение към науката. Това не е високомерие – това е интелектуална честност.

7) Атеистите не могат да възприемат духовен опит.

Не съществува нищо, което да пречи на атеистите да изпитват любов, вдъхновение, екстаз и страх; атеистите могат да оценят това. Какво не могат атеистите е необосновано (и незаконно) да се правят изводи. Няма никакви съмнения, че някои християни са изменили своя живот към по-добро, четейки библията и молейки се на Исус. Какво доказва това? Доказва, че дадено дисциплиниране на съзнанието и следване на кодекс на поведение може да окаже дълбоко влияние над човешкото съзнание.

Положителният опит на християните доказва ли, че Исус е единственият спасител на човечеството? Не доказва. Даже обратното. Защото индуси, будисти, мюсюлмани и атеисти също имат подобни постижения. Има много нехристияни, които допускат, че е възможно Исус да е имал брада, но много малко хора са готови да повярват, че той е бил роден от девственица или е възкръснал от мъртвите. Това е доказателство, че няма основание да се утвърждава истинност на какво да е само на основание на духовен опит.

8) Атеистите предполагат, че няма нищо извън човешкия живот и човешкото разбиране.

Атеистите, за разлика от религиозните хора, свободно допускат пределност в разбирането на човешкия свят. Очевидно ние не напълно разбираме вселената, но още по-очевидно е, че „свещените“ текстове не отразяват разбирането на света. Ние не знаем има ли сложно-организиран живот на друго място във вселената, но може и да има. Ако има, то такива същества е възможно и да имат такова разбиране на законите на природата, което би могло значително да превишава нашето собствено. Атеистите свободно допускат такива възможности. Те също така могат да признаят, че ако високоразвитите инопланетяни съществуват, съдържанието на „свещените“ текстове може да бъде авторитетно за тях повече, отколкото за невярващите хора.

От гледна точка на атеиста, всемирните религии в крайна степен опростяват реалната красота и необятност на вселената. За да се разбере тази гледна точка е достатъчно да не се приема нищо без да има достатъчно доказателства.

9) Атеистите игнорират факта, че религията се явява изгодна за обществото.

Тези, които подчертават хубавото влияние на религията, никога не са в състояние да демонстрират правотата на коя да е религиозна доктрина. Те посочват път, по който се получават т.нар. желателни мисли и самозаблуда. Има огромна разлика между утешителните заблуди и истината.

Но хубавите ефекти от религията може, разбира се, да се обсъждат. В повечето от случаите се оказва, че религията дава по-лоши основания за хубаво поведение, отколкото са действителните причини за него. Запитайте се – кой е по-морален: този, който помага от състрадание или този, който прави добри дела, защото си мисли „Създателят на вселената иска аз да направя това и ще ме възнагради като го направя или накаже, ако не го направя“.

10) Атеизмът няма никаква връзка с етиката.

Ако човек не разбира, че жестокостта е недопустима, то той не забелязва проявленията на жестокост в свещените текстове, не възприема жестокостите на хора и божества. Ние не получаваме нашата етика от религията. Ние решаваме какво е правилно и хубаво, обръщайки се към моралните интуитивни чувства, които са ни присъщи и развитието на тези чувства е обусловено от многочислените разсъждения на хората за причините и условията за човешкото щастие.

Ние отчитаме значително развитие на моралните принципи през годините, но ние не се развиваме морално, четейки „свещени“ текстове. „Свещените“ текстове поощряват практиката на робството- а всеки цивилизован човек днес знае, че робството е отвратително. Хубавото в свещените писания е като златно правило и може да бъде достигнато като етична мъдрост и без нашата вяра в това, че то е било дадено на човечеството от създателя на вселената.

Автор и преводач: Админ на atheism.top

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети:
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.