В момента съм във ведро настроение заради материалът: „Атеизмът като травма“, писан изцяло в стила на добрите християнски добродетели по адрес на атеизма. С автор – доцент, не по какво да е, а по философия. Казва се Бойчо Бойчев. Позволявам си един публичен отговор, тип „отворено четиво“. 

Е, аз не съм доцент по философия, но в случая моето титулуване – психолог – си има достатъчна тежест, понеже по въпросите на психологията и на психиатрията, имам какво да споделя. Компендиумът по психопатология още го помня. Както и други работи. 🙂

Но да се върна на темата. Ето един конкретен цитат от материала „Атеизмът като травма“, с който да започна своя публичен отговор:

„Тази типология, както изтъква Пол Витц, не е произволна – тя се основава на клинични свидетелства. Заедно с това Пол Витц я потвърждава и с преглед на житейската съдба на видни атеисти – Зигмунд Фройд, Карл Маркс, Лудвиг Фойербах, Пол Холбах, Бертранд Ръсел, Фр. Нитцше, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Всички те са преживели травмата на дефективния баща в детството си, а впоследствие са се превърнали в непримирими атеисти.“

Г-н Бойчев, наистина е имало някога един такъв световно признат виден атеист, наречен Зигмунд Фройд. И не случайно списъкът от имена започва с него. Всички сме го чували. Но малцина християни знаят какво място е отредил Фройд на религията. 

Фройд в „Бъдещето на една илюзия“ определя религията като илюзия, обявявайки, че това е фантазна структура. И че ако човек иска да достигне до зрелост, следва да се освободи от религията. Фройд е този, който отъждествява идеята за Бог като версия на образа на бащата. Фройд е този, който приравнява религиозната вяра на инфантилна и невротична, отчуждаваща човека от него самия. 

Фройд е бил с медицинско образование. Той е бил невролог, освен дето е основател на психоанализата. На него му се полага да поставя диагнози, да прави разлика между патология и норма. Включително Фройд е в правото си за поставянето на религията при неврозата. г-н П. Витц НЕ Е оборил Фройд. Дори не е опитал да го обори. Вместо това е опитал нещо друго, което не му прави чест и в което прозира опити да очерни Фройд, докато го плагиатства. Такова поведение от страна на г-н Витц НЕ Е НАУКА. 

Да видим какво казва науката за атеизма и за религията. 

Религията влезе в Международната класификация на болестите като съставна на някои психични заболявания като шизофрения например. Но не само. И на ОКР. И така нататък. Не е някаква тайна. Всеки, включително и Вие, можете да се запознаете с МКБ. 

За разлика от религията, атеизмът не е съставна на нито една психична болест или травма (от детството или от където и да е). 

Ето такива са реалните факти. Реалните клинични проучвания и реалните клинични свидетелства. 

Прави лошо впечатление как се обрисуват атеистите като хора, които си имат специална ЦЕЛ, зададена им конкретно от атеизма- да са войнствени спрямо всички с религиозно самосъзнание. В атеизма няма такава цел.

Ще си позволя да цитирам посоченото във Вашия материал, за да стане ясно за всички какво визирам: „Тази войнственост на атеизма нанасяше поражения поне в две посоки: Целта на първата посока бяха всички, които малко или повече притежаваха религиозно самосъзнание.“

Нека обърна внимание на един нюанс, г-н Бойчев. Като отворите интернет, ще видите куп християнски сайтове и форуми, авторите на материали в които са изсипали тонове душевни отпадъци по адрес на атеизма. Не са спали, не са яли, мир са нямали, само с това са се занимавали очевидно, като се види колко много злоба е излята. Няма да намерите същата агресивност при атеистите. А ако я срещнете, ще е като по известната карикатура:

Г-н Бойчев, нали осъзнавате, че никой не е длъжен да търпи обиди и да не реагира? Християнството няма да получи ни най-малко уважение, докато се държи по този агресивен начин, който всички виждаме в публичното пространство.

След всичките обиди по адрес на атеизма… Как бил осъзната травма и носел страдание, цитирам: „За поколението на нашите баби и дядовци тази травма е осъзната и те са я понесли като страдание. За нашите майки и бащи  (пък и за моето поколение) травмата не е докрай осъзната, но продължава да нанася пораженията си, главно в морален аспект.“ и така нататък… Как атеистите да не бъдат войнствени? Не може хем обиди, пък хем да няма реакция. 

И още нещо ми направи лошо впечатление. Понеже се споменава комунизма като крив, че пречил на религията. Бидейки в достатъчна възраст да помня комунизма, зная че НИКОЙ по онова време не е пречил на никого да бъде религиозен. Ярък пример за това е, че в училище имахме часове по ВЕРОУЧЕНИЕ, така че имам оценка по този предмет. Преподаваше поп, а не светско лице. Религията по онова време в България имаше повече тежест, отколкото има в момента.

Помня и времето на „зората на демокрацията“, когато се тръбеше как религията била потискана от комунизма- така беше полит-коректно да се разправя в онези години. Всичко, което беше против комунизма, беше полит-коректно. И църковниците не пропуснаха да се възползват. Накъдето духа вятърът, натам и те. Толкова за лошия комунизъм, който пречил на добрата религия и на хората да са религиозни. 

Сещам се и за друго, почти в тази връзка (или пък не точно в тази връзка)… Някога един запален привърженик на християнството, след спорове, които го върнаха към атеизма, призна следното: „Аз май съм станал християнин не защото християнството е истина, а само заради това да покажа как се отричам от комунизма“. Чудя се, вие защо сте християнин? 

Впечатляващо е за мен и още една част от Вашето мнение, цитирам:

„Травмиращо е, когато за вярата се изискват доказателства от самия вярващ. „

И това ми напомня за една отново доста известна карикатура.

Уважаеми г-н Бойчев, та, значи, разправяте, че е травмиращо, когато за вярата се изискват доказателства от самия вярващ? Къде по-лесно е, когато религиозната вяра няма нужда от нищо, освен от сляпа вяра, предполагам. Тогава няма и необходимост да се мисли по определени въпроси, които биха лишили една институция от парите от продажби на свещи, на икони, на ритуали (кръщенета, сватби, погребения), но най-голямата болка – даренията, наброяващи милиарди.

Та, твърдите, че е травма за вярващия това с доказателствата, когато те се изискват. Ето още едно нещо, което религията причинява, а атеизмът – не. Травмиране от искането на доказателства може да има само там, където доказателства няма и се налага да се лъже и/или да се вярва сляпо, може би дори да се прибегне до конформизъм, за да се скрие липсата. Религията излиза, че пречи на дар логика да функционира нормално. Атеизмът напротив- борави смело с доказателства. 

За финал на „Атеизмът като травма“ са думите на г-н Бойчев, цитирам: „Съгласен съм, че психиката на атеиста трябва да бъде разбрана, но психологията на атеизма ни разкрива институционалните му форми като патологични и травматични за личността.“  

Г-н Бойчев, имате ли медицинско образование? Защото ако нямате, съжалявам, но считам, че нямате и право да правите заключения кое е патология и травма за личността. Това е работа на г-да психиатрите, а те са в лоното на медицината. Същата онази, която, отново напомням, е отчела вреди за психиката от религията, а не от атеизма.

На самия Пол Витц, на който се позовавате, също не е работа да навлиза в сферата на патологията, до колкото той е психолог, а не психиатър. Психологията се занимава само с нормата, а патологията е от сферата на психиатрията. Със сигурност г-н Витц това много добре го знае. Че не го спазва, е само и единствено в ущърб на собственото му име, а атеизмът не го мисля въобще- нищо си му няма, в световен план броят на атеистите се увеличава, независимо от такива или може би дори и заради такива нелепи изпълнения като това на г-н Витц.

Автор: atheism, https://atheism.top