Света троица – бог, който е едновременно баща и син на себе си и гълъб. Това е нещото, което обърква много християни да си мислят, че се кланят на разни отделни божества. Те казват примерно така: „Виж сега, той Йехова е лош, но той е от стария завет, а старият завет е на евреите и няма нищо общо с нашичкия пич Исус от новия завет, който е добричък.“ Или пък казват така: „Исус е едно, баща му на Исус е друго. Гълъб ли споменаваш? Какъв гълъб бе?!? Няма гълъб и аз на такова нещо гълъб не се кланям.“ И така нататък според това какво даденият християнин не е разбрал от факта, че християнството е монотеистична религия.
В християнството, защото то е монотеистична религия, богът е само един, а не два (баща и син), нито три (баща, син и гълъб), нито повече. Съответно този бог страда от заболяването множествена личност, което е добре известно на психиатрите. Причината да страда от такова заболяване е лесна за досещане- авторът на божето е бил психично не добре и очевидно си е мислел, че както в неговото съзнание съжителстват отделни личности, то защо да не е така и за фантазията за бог. Резултатът е, че богът е три в едно.
Избързах ли с представянето на фактите такива, каквито те са? Може би трябваше да обясня какво е Светата троица, за да може всеки да си обясни защо иде реч за някаква форма на доста добро описание на фантазиите на болен от множествена личност. Добре. Ето подробностите. Светата троица е един единствен бог, който е изграден от три личности, които в християнството се наричат ипостаси. Като, всъщност е доста по-зловещо, защото и самият Исус се дели на още две личности- човешка и божество. Или се получават три главни личности, от които едната си има още две… Плашещо е, че някой се кланя на такава явна налудна фантазия.
Въпросният дивен триединен мутант живее в облаците на небето в своето небесно царство. Този мутант е едновременно баща и син на себе си и гълъб. И е отделил „уикенда си“, за да се направи на умрял за първородния грях на хората. Именно да се направи на умрял, защото няма как да му зачетем смърт, ако той след това пак е станал жив.
А ето го и следващото, което християните масово не знаят. За какво е псевдо-умрял за „един уикенд“ техният бог-мутант. Не е за всички техни грехове. Не. Само за първородния такъв. А първородният грях е грехът, извършен от Ева, дето яла от ябълка някаква и станала умна до степен да различава добро от зло, че дала и на Адам, че и той ял, та за който грях били натирени да плащат децата и децата на децата на децата на (безкрайност) децата им. Това, понеже представата за справедливост на автора на описаното безумие, за пореден път е била в разрез с всякаква логика, за морал да не говорим- такъв няма.
И така, нека да обобщя. Светата троица е християнският бог и е дивен мутант с явно личащи психични проблеми, щом съвместява в едно цели три отделни личности, една от които вместява в себе си още цели две личности. Едновременно баща и син на самия себе си и гълъб. Диагноза- МНОЖЕСТВЕНА ЛИЧНОСТ. Описана е в Международната класификация на болестите, че ходи, но не по божетата (понеже те всичките са измислица), а по хората.
Ще кажете, ама защо и гълъб. Толкова го споменаваш този гълъб, а не обясняваш защо му е на бога да е именно и гълъб?! Добре, нека да обясня защо и гълъб. Християнският бог-мутант живее в облаците на небето. Там има свое царство небесно (където мъртвите отиват- на небето; а пак от небето и ангелите гледат, ведно с мъртвите- това са популярни реплики и те не са случайни). Все някак бог трябва да си стига до вкъщито си, нали? Затова е гълъб.
Така е то, по онези времена, когато измислицата е натворена, не е имало машини, способни да отлетят до облаците, както е в нашето съвремие. Та трябвало богът-мутант да разчита на собствени „крила“, за да долети до „твърдите“ облаци, на които да стъпи. Впрочем, затова и ангелите са с крила.
Ето че дойде моментът да завърша и този материал. Нека е със следния финал:
На снимката към материала е представен част от стенопис в църква. Изобразен е адресът на бог- в облаците. В невежеството си авторът на библията си въобразявал, че облаците са твърди и че по тях може да се ходи. В 21 век сме. Вие си преценете сами дали облаците са твърди и по тях може да се ходи и дали в тях може да се завъди божие царство с мутант, страдащ от множествена личност (при съмнения- винаги можете да ползвате самолет). И не се бъркайте, че това е „старо“. Света троица не е излезнало от употреба. Както и безумните твърдения на религиозните, че Земята е плоска, а динозаврите са илюзия, създадена, за да „изпита вярата им“. И така нататък.
Ако някой християнин чете написаното от мен, то нека добре да си помисли в какви идиотии всъщност вярва и струва ли си да го правят на глупак, за да му прибират парите за свещи, ритуали и дарения, онези, които се възползват от цялата тази измислица. Избирайте внимателно. И докато го правите, спрете да фантазирате „ама то според мен авторът на библията е искал да каже друго“- уверявам ви, че каквото е имал да каже авторът на библията, то вече го е казал и записал, а то е излязло в такъв огромен тираж през вековете, че забравете за версията „ама то е променяно“, т.е. не сте вие тези, които да сте в позиция да казвате какво авторът е искал да каже.
автор: atheism, https://atheism.top
Християнинът е човек, морално способен да приеме нечии неизразими страдания и смърт в името на това самият той да остане чист и безгрешен, вместо сам да си плаща за греховете, както е редно – и интелектуално способен да си мисли, че съгласието му с факта на тази смърт и приемането й като негово собствено очистване е наистина очистване, а не най-долен вид самооцапване, каквото си е. (Самата идея, че може да има такова нещо като изкупителна жертва – изяжте него, за да живея аз – сигурно е възникнала още преди откриването на огъня.) Ето същата теза, разказана малко по-емоционално в един чат:
явно идеята е да се представят християните като някакви пълни олигофрени
което е доста безобидно в сравнение с други критики
ако тъпотията не е грях сама по себе си, дори да води до грях
тъпо ли е да си мислиш, че ако се съгласиш да ебат някому мамата за твоите грехове, ти ще си чист, бял и пухкав, при положение че самото това съгласие е грях?
или просто си долно, гадно, подло същественце, което на драго сърце е готово някой друг да страда, вместо само да си плаща за греховете, както е редно?
да натовариш горкия козел с „греховете“ си и да го изгониш да мре в пустинята – това олигофренско ли е или подло?
медицински, морален, правен въпрос ли е или всичко наведнъж?
във всеки случай организираното християнство е сред най-мощните схеми за оцапване на кармата на милиарди хора и завличането им в ада (метафорично казано!), но тя нямаше да сработи, ахо хората не бяха толкова склонни към такива неща като тая сатанинска сделка „да приемеш Исус като твой спасител“ – нека друг да го отнесе, а аз да спася кожата, нищо, че съм грешен и заслужавам наказание, а не вечен живот…
ако ме бяха питали, не бих приел и едно пръстче да отрежат някому за моите грехове
или зъб да му извадят дори с упойка
„но това вече е факт“ – е няма по-голям шантаж!
веднъж спасиха една мацка от самубийство и тя ми каза, че не е било демонстрация, а наистина, и че е било заради мен – аз просто й се изсмях, защото повярвах! и защото няма по-силен шантаж от истината и от свършения факт
„дедите ни вече проляха кръвта си“ – да съм ги молил случайно?
четох в един автобиографичен роман как в руските затвори за непълнолетни протичат ритуалите за посвещаване на постъпилия за първи път – всякакви изпитания им се налагат, а последното е да целунат цукалото отвътре по дъното – и преминаваш изпитанието, ако НЕ ПРИЕМЕШ да целунеш цукалото
нещо подобно е да приемеш кръстната смърт за твое изкупление – точно това е крачката, която не бива да се прекрачва, иначе си просто лайнояд, най-ниската възможна степен на падение
която не радва дори дявола, защото дяволът е дух, който изтърпява наказание – а как ще накажеш дух, който няма тяло, а при това е частица от всеблагия вселенски дух? ами като го накараш да причинява страдание
виж, на човека това явно не му прави впечатление – такива неща като чувство за вина и състрадание не са характерни за образа на вярващия според Библията (освен към нашичките си, „ближните“, естествено)
И още веднъж за моралната поквареност на християнина:
В Евангелието Иисус казва: „Дойдох не да разруша, но да изпълня. Писано е: не пожелавай нищо, което е на ближния ти, и Аз ви казвам: ако окото ти те съблазнява, изтръгни го от себе си“ и т.н. Той много би се учудил, че някой може да има нещо против морала на Стария завет (слушали сме за „жестокия старозаветен Бог“, който наказва всяко деяние с изтърпяване на същото деяние).
Но не съм съвсем прав: дългът за взаимопомощ и човещина, особено към нямащите и страдащите, го има в Стария завет, но не и учението за, така да се каже, добрата и лошата небесна лихва: „Ако ви покани брат ви на обяд, а после вие му върнете поканата, каква вам награда? Но правете добро на ония, които не могат да ви се отплатят (вдовици, сираци), и на небето ще ви се отплати стократно“ (Лука 15, цитирам по памет). И слушателите възкликват: „Блажен, който ще яде хляб в царството небесно!“, защото, нали, може да не е хляб в Царството, а пламъци в огненото езеро – лихвата може да е и отрицателна. Обратно, ако на удара отвърнеш с удар, а за око извадиш око, имаме „пито-платено“ и сметките се закриват, за един шамар нищо няма да стане – de minimis lex non curat, законът не се занимава с дреболии – но вторият шамар е вече рецидив, а ако се направиш на жертва и провокираш насилника да ти вземе и последната риза, вече гарантирано изнудваш небесния съдия да открие отрицателна сметка и в деня на разплатата да вкара врага ти в ада за цялата вечност. Оттам и прословутото християнско смирение и непротивене на злото (голяма утеха за безсилния, но доста съмнително от етическа гледна точка).