„Опитът да се образова фанатик

е същото като да се насочи лъч светлина в очите –

зениците инстинктивно се стесняват. „

Оливър Уендъл Холмс

Често се срещат религиозни хора, които са дълбоко и непоклатимо убедени в своята вяра, че атеизмът е религия. От тяхна гл.т. атеистът вярва, че бог не съществува.  Ключовата дума в цялата работа за тези вярващи, е ВЯРА, а не нещо друго.

Както знаем, вярата в неща като бог, не изисква доказателства. Случва се дори вярващите да изпадат в крайни състояния (доста нелепи всъщност), когато става дума за доказване на твърденията им за съществуването на които и каквито и да било богове. Така изградената вяра е сляпа и базирана на самозалъгвания. Никакви логични аргументи не достигат до съзнанието на вярващите, които са като че ли неспособни да ги асимилират.

По аналогия със собствената си невъзможност да представят доказателства за реалността на убежденията си, вярващите гледат на атеистите като на хора, които ВЯРВАТ в липсата на бог, но и те не знаят нито защо, нито пък могат да го „докажат“. Един вид, щом не вярват в бог, това е и вярата на атеистите. Все едно на плешивостта, която е отсъствие на коса, да казват коса. Нещо такова е най-удачното според мен сравнение, до което и други атеисти са достигали също. Религията на вярващите има:

1. Узаконена организация, която да им прибира парите.

2. Догми и обряди.

3. Фантастични герои с невероятни чудеса.

4. Изискване за преклонение.

и т.н. работи, които в атеизма не присъстват.

В добавка понякога вярващите си представят, че атеистите са неморални, само защото не могат да имат тяхната религиозна вяра. Това издига вярващите с положителен знак в собствените им очи и ги кара още по-ожесточено да се хвърлят да защитават тезата, че атеизмът е вяра и както при религиите, тя е неподплатена от доказателства.

Има разлика между отсъствие на вяра и вяра в остъствието на вяра.

Ето защо атеизмът не е вяра и не е религия.

Автор: atheism, https://atheism.top