Препоръчвам на вниманието Ви книгата „Астрофизика за заети хора“ на световно известния Нийл Деграс Тайсън. Това е едно наистина добре написано четиво, което дава отговори на въпроси като каква е природата на пространството и времето и до къде е стигнала науката ни в изучаването на Вселена. Книгата е от 179 страници и е предоставяща сбити и ясни обяснения на неща, които според мен всеки трябва да знае поне от обща култура – за Големия Взрив и нататък.
Считам, че натрупването на реални знания във връзка с устройството на Вселената, е от огромно значение и затова препоръчвам тази книга. Един атеист би обогатил чрез нея общата си култура, а религиозният най-накрая би получил истинно знание.
Понеже знанието е сила. Но не всяко знание е сила, а само онова, което е истина. Илюзията за знание е по-опасна от незнанието. Защото незнаещият човек търси, а онзи, който се заблуждава, че има някакви знания, той е спрял да търси. Дори нещо повече. Такъв човек е склонен яростно да защитава илюзиите си за знание, без да си направи труда да ги провери дали са истина или са красива лъжа, по която се е подвел на сляпо или поради конформизъм, понеже всички така уж правели.
Религията не дава истинни познания. Нейните догми твърдят, че трябва слеповерие, без доказателства. Защото уж блажени били онези, които слеповярвали, без да са получили доказателства за нищо. И именно слеповерците щели да ходят на небето (описано като твърд в библията) след смъртта си.
Религията (която и да е тя) доста харесва идеята да дава фалшиво усещане за знание. Приемайки това фалшиво усещане за знание, религиозният човек спира да търси истината. Затваря се в оковите на лъжата. И пътят на развитието му продължава при лъжата.
Друго, което лъжата прави, това е да гъделичка егото (в народния смисъл на думата). Ще идем в рая. Бог ще ни потупа по рамото. Еха, велики сме. Само трябва да спрем да подлагаме лъжата на съмнения и ще ни се случват хубави неща. Е, главно след смъртта и на твърдото небе в облаците, дето сега летят самолети и е ясно, че там Рай няма, но тихо сега, замълчи Разум. Остави Егото да слуша и да бъде приятно гъделичкано. Религията ще го направи специално това Его. Богоизбрано. Буквално. Ще му замаже очите с плътен слой високомерие колко е над онези, които ще горят в Ада. Под земята. При миньорите. Пак след смъртта. Но замълчи Разум. Религията дава думата само на Егото.
А науката и конкретно астрофизиката, напротив. Никога не позволява и не допуска Разумът да млъкне, защото ако Разумът млъкне, тогава няма как да научи абсолютно нищо. Науката иска да впрегне целият потенциал и всичките умения на Разума. И нанася съкрушителен удар на Егоизма. Там, където Разумът е цар, лъжата не успява да се утвърди чрез Егоизма.
За именно този удар ще прочетете в края на книгата „Астрофизика за заети хора“ на Нийл Деграс Тайсън. Там той споделя как през 2000 г. от професор по психология, специализирал да изучава нещата, които карат хората да се чувстват незначителни, получил една молба. Молбата на психолога била да направи специфично изследване – преди и след конкретно научно мероприятие. Събитето „Паспорт за Вселената“ , споделя психологът, бил предизвикал у него огромно чувство за дребност и за незначителност.
Оказало се, че това се дължи на факта, че професорът по психология грешно разбирал природата. В един момент претърпял челен сблъсък с цялото величие на същата тази природа. И това му смазало, изглежда, целият наличен Егоизъм, който така успешно си бил „отгледал“ без дори да го осъзнава. А накрая разбрал- предразсъдъкът, че хората са по-големи от всичко друго във Вселената е точно това – само един недостоен за внимание предразсъдък.
Изводът за мен е, че трябва да се чете повече наука и да се дава думата на Разума, а не на Егоизма. Точно тогава най-добре се разбира същността на Вселената и защо в нея няма нито едно място, което да е съгласно да приюти дори и най-съвършената фантазия за бог или висша неведома сила, загрижена да праща хора след смъртта им в някакви си рай и ад.
Автор: atheism , https://atheism.top