Свещената кафеварка

[jasmin]

Чайникът е хубав, но само за почитателите на Чай.

Ние, почитателите на Кафето, не трябва да бъдем дискринимирани от Чая. Затова предлагам да се въведе вяра и в Свещената Кафеварка, която лети между Земята и Венера, за разлика от Чайника, който лети между Земята и Марс! И ни урежда със Свещеното Кафе!

О, Велико Кафе! Без теб сутринта не е същата! Ти даряваш мир и любов по света, подпомагаш работата и предотвратяваш пътно-транспортни произшествия поради недоспиване!

По-долу почвам да пиша моя авторска книга за Свещената Кафеварка. Ако някой я копира, да ме указва като автор и да даде линк към https://atheism.top/forum/

[jasmin]

Някога в Началото имало само една Свещена Кафеварка. И тя се носеше необезпокоявано и сънено из Космоса. И Карл Линей беше обявен от Нея за Пророк на Coffea аrabica! Но също на голяма почит се радваха и по без Пророци Сoffea canephora (robusta), Coffea liberica (Liberica coffee) и Coffea dewevrei (Excelsa coffee).

Но Свещената кафеварка, като Създала хората и те станали много, се видяла в затруднение да осигури Свещено Кафе за всички. За да се реши възникналият проблем, се наложило Тя да създаде Свои Образ и Подобия. В началото това били още Кафеварки.

Но скоро и те се оказали Недостатъчни. Наложило се да се Създаде Научно-техническият Прогрес. Така се появила Свещената Машина за кафе! И кафето започнало да се лее като из ведро и да се Пие из целия Свят! И видяла Кафеварката, че това е Добро!

Настанало време за Великата Почивка. Свещената Кафеварка се оттеглила да си лети между Земята и Марс! Но не забравила нито за миг за Земята, понеже била дала 12 Заповеди, но 2 били заляти с кафе и не се четяли, та си трябвало да наглежда Хората.

За Сътворението на Вселената и измислянето на Заповедите от Свещената Кафеварка, ще пиша скоро!

Кофеин, братя и сестри! 

[wind]

Кофеин, сестро! Очаквам продължението!

[jasmin]

В началото беше Нищото то беше навсякъде. И в Нищото първо се появи Словото. То гласеше: БЪЛБУК, защото Свещената Кафеварка тъкмо беше се Събудила и създала Първо Кафе. Но не беше Сутрешно, защото все още нямаше Сутрин.

И видя Тя, че Всемира е Пуст поради Нищото, а значи и Неустроен. Реши, че трябва да има Сутрин, когато да има Първо кафе.

Затова Създаде Вселената и видя, че е Добро. После създаде и Земята. Отдели Мрака от Светлината и каза кога да бъде Нощ и кога Ден. После създаде и всички Твари, обаче забрави да ги инструктира да служат на Човека. Сигурно беше, защото все още не беше създала и самия Човек. А когато Създаде и Човека, не беше по нейн образ и подобие, защото не беше Егоцентрична, пък и разполагаше с добро въображение.

Огледа Кафеварката Сътвореното, след което реши, че е Добро. Даде на всички свобода на мисълта. И ги остави да живеят сами.

От всичко сътворено, Човеците се оказа, че най не се справят. Особено първите двама. Мъж и Жена ги създаде не по Нейн образ и подобие. След създаването им ги беше Заселила в Свещения Кафеен Храсталак. Беше им казала така: "Правете си кафе от което искате, само от онзи храст кафе в центъра на храсталака да не вземате, защото ще оглупеете, ще спрете да различавате Добро от Зло и ще отече всичко". 

И от животните най-хитро беше цибетката. Тя се приближи до мъжа и му рече:

- Истина ли ви каза Кафеварката, че ако се прави кафе от храста в центъра на храсталака и всичко ще отече?

Пък мъжът рекъл:

- Че що да ни лъже?

А цибетката го затапи:

- Аз вчера даже ядох от него, а нищо не се случи!

Подмами се мъжът, а по него и жената, та нарушиха казаното от Кафеварката. И взеха, че оглупяха и спряха да правят разлика между Добро и Зло. И положението верно Отече, та се наложи Свещената Кафеварка да се намеси! Нахока ги Тя, като им каза:

- Гоня ви от Свещения Кафеен Храсталак, да се скитате да си търсите нов дом и с труд да си правите кафето сами! А ти цибетке, проклета да си измежду животните, кафе да ядеш, да се не наядеш!

И ги изпъди!

Мина що мина време, хората се намножиха. Но нали си бяха глупавички и не правеха разлика между Добро и Зло, та нещата между тях никак не вървяха. Гледаше ги от Космоса Кафеварката ден и нощ подир ден и нощ. И накрая ги Съжали, та реши да им помогне, като им даде Заповеди, да им служат да различат някак кое е Добро и кое Зло.

Седна и след много мислене ги докара до 12 Заповеди на 2 листа общо. Но нали беше в Космоса, та ги прати като Диктовка на един от Пророците си. Така ги прати- 10 Заповеди на единия лист и още 2 Заповеди на втория лист. Реши Пророкът да ги огледа, да види дали е Добро. Но не щеш ли, разля се кафе върху втория лист и той стана Нечетим. Как ли не се моли Пророкът на Свещената Кафеварка, да пусне Диктовката на втория лист пак, но не би! Тя беше изпаднала в Немилост заради небрежността на Пророка и отказа да Диктува повторно.

Завайка се Пророкът, как така ще предаде на Хората само един лист със Заповеди и че не знае какво ще последва, ако нарушат онези 2, за които не се знае какви са? Ама що да стори, предаде толкова Заповеди, колкото бе успял да съхрани.

За Самите Заповеди ще пиша скоро!

Кофеин, братя и сестри! 

[jasmin]

И рече Кафеварката на единия от Пророците си, който впрочем се казваше Моем-сеем, ей така:

- Иди слез при ония хора там долу, да им кажеш що ще ти продиктувам за мои Божи Заповеди, че да знаят какво да правят, че нещо съвсем са се омотали, като кафе в плява. Кажи им да ми спазват Заповедите, че иначе ще ме вбесят и я някой Кафеен Потоп, я нещо друго ще измисля, та ще ги изпотрепя, че ме дразнят!

Сипал си кафе Моем-сеем и седнал да пише под диктовка, баш като една секретарка. Но нали Пишещата Машина дори още не била измислена, та пишел на прост лист хартия, с някакво перо, което отскубнал от объркалата се да мине покрай него патица. Те имали малък спор с патицата по отношение на оскубването на перото, но бързо преминало и не в полза на патицата, която освен оскубана, се оказала и наритана. Все пак Свещеното дело е с предимство!

Като бил вече готов да пише, Свещената Кафеварка му продуктувала Заповедите си.

Моем-сеем не се славеше с красив почерк, затова 10 Заповеди с много зачеркване се получиха на единия лист и още 2 Заповеди на втория лист. Реши Пророкът да ги огледа, да види дали е Добро. Както знаете, понеже си беше непохватен, разля се кафе върху втория лист и той стана Нечетим. А Свещената Кафеварка беше изпаднала в Немилост заради небрежността на Пророка и отказа да Диктува повторно.

Затова като слезе при хората, Моем-сеем отнесе само един лист със Заповеди. Те гласяха следното:

1. Аз съм Твоята Свещена Кафеварка и да не почиташ ЛСЧ, Чайника, Еднорога и други, преди да почетеш Мене.

2. Хич и не искам да ме почиташ на Картинка. Купи си кафеварка, може и джезве и Ме почитай, като пиеш редовно направено от теб кафе и особено Сутрин. Ако ли не, купи си кафе и пий! Ей така да ме почиташ!

3. Не изговаряй напразно думата Кафе, ако няма да пиеш кафе.

4. Почитай майка си и баща си и пийте заедно кафе, за да ви е добре на земята и да живеете дълго и да не сте сънени.

5. Не убивай. Освен вируси, бактерии, мухи, комари, хлебарки и... Абе я за по-сигурно не убивай нищо, че списъкът с разрешените за убиване неща става дълъг и трудно се помни!

6. Не прелюбодействай. Докато си в брак. Ако искаш да прелюбодействаш, първо се разведи и после си търси ново гадже!

7. Не кради. Затворите и без това преливат от престъпници. Е, вярно, че не само за кражби, но ти не кради.

8. Не лъжесвидетелствай против ближния си. Изобщо забрави за лъжесвидетелстването и не само против ближния си. Иначе е подозрително за морала на автора на този Заповед, нали така!

9. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти. Добре. Това се нуждае от ревизия. Да забраним робството. Да добавим коли, самолети, хеликоптери, лап-топ, телефон... Ъъъъ... Списъкът пак става дълъг. Нека е по-юридическо- не пожелавай личното движимо и недвижимо имущество. И не само на ближния, а на всеки! Аз каква Кафеварка съм, ако ти само за ближния ще си мислиш, а за другите - ще ги обираш! Да не си посмял, че ще те подхвана и ще те накажа!

10. Помни Сутринта, за да я почиташ, като си пиеш кафето!

Моем-сеем като стана пред хората да им даде Заповедите, за да замаже своя личен гаф в очите им, рече им следната безсмислица:

- Не бойте се от Кафеварката, тя само даде едни Заповеди и обеща да ви изпонакаже, за да се боите от нея, та да не съгрешавате. Ако съгрешите, трябва много да се молите и да сте виновни, за да станете невинни. Така хем не ви спасява и ви наказва, хем ви спасява и не ви наказва. Нещо такова ще е!

И им даде Заповедите. Хората не можаха баш да ги прочетат, защото повечето не умееха, а освен това и малкото, които можеха, не успяха, защото Моем-сеем пишеше изключително грозно, с много драскане и поправки. Та записките по Заповедите му се наложи да си ги разчита сам!

Кофеин, братя и сестри! 

[jasmin]

И ядоса се цибетката, дето беше Наказана от Свещената Кафеварка. В сърцето си каза: "Няма справедливост по тоя свят, следователно нуждае се от преустройство, така щото никой да не Страда поради Наказание".

И както си го каза, така и реши, че ще си Отмъщава на Свещената Кафеварка. Но понеже цибетката никак не е толкова могъща, та сама да се справи с тази така сложна задача, която си е поставила, то тя реши да действа подмолно. Тръгна по Сътворения Свят, та го обиколи целия, за да се изучи на тайните на Сътворението. И ги овладя всичките. Научи, че имало Кафеварки с Крила, Кафангели се именували, които Свещената Кафеварка била Създала да и помагат да уреди Света.

Намери ги цибетката, сбра ги, та им думаше:

- Видяхте ли какво стана? Аз добро исках да сторя, а Свещената Кафеварка ме наказа поради това. Сега се скитам по Света без посока, без дом и ми е нещастно! Кое ви гарантира, че утре вие няма да сте следващите като мен?

И една част от кафангелите се подведоха, че последваха цибетката в намеренията й. И вкупом всички те се нахвърлиха да се бият със Свещената Кафеварка, а тя само ги Изрита и те Паднаха.

И видя Свещената Кафеварка нов Проблем. Цибетката и кафангелите, дето я последвали, като са такива Паднали, сега какво да ги прави? Щото не може така да останат нещата! Като за начало каза Присъдата си:

- Цибетке, ти вече си Сатацибетка, а вие кафангели вече не може да сте такива и от момента насетне сте кафдемони.

И смени се Деня с Нощ и се захвана Свещената Кафеварка да направи КафАда, че да побере там Сатацибетката и кафдемоните. Реши за тяхно Наказание, да ги принуди да наказват всички Съгрешили, дето Не Спазват Нейните Заповеди.

И създаде го КафАда Ужасен. С най-лошото и некачествено кафе в него, а млякото беше пресечено и прокиснало. И за онези, които искаха захар в кафето, то нямаше, а които не искаха захар в кафето, получаваха четворна доза от нея.

Запрати ги там всички Зли и Лоши за Вечни времена. Но един Пророк след 8-мото кафе, на утайката в дъното му, съзря, че това Не Е Краят.

Кофеин, братя и сестри! 

[jasmin]

И Пророкът се казваше Нацърцорий. И видя историята на ИзПортий Пилкаф. Прокафатор на провинция Кафея през 26 до 36 година по времето на управлението на кафератор Каферий. И по онова време политическата обстановка много оскърбила религиозните вярвания на Сатацибетката. Това довело и до голямо недоволство сред последователите на Сатацибетката, завършило с бунт и нещо като война, които били жестоко потушени от рикафеляните.

Изобщо това, оскърбените религиозни възгледи, винаги е било много лошо нещо, когато оскърбените са склонни като Сатацибетката, да послъгват и изопачават, че да бъде на тяхната. И Пророк Нацърцорий, гледайки в утайката на кафето си, видял точно какво се случило, та се удивил. Спретнал един спиритичен сеанс и ето го пред него самият ИзПортий Пилкаф. Но близо 2000 години след смъртта му, та бил доста прашасал и трябвало да се отупва дъъълго време от прахоляка по себе си.

И Пилкаф не бил доволен да го будят от вечния му сън. Затова рекъл:

- Що ме будиш бе, Нацърцорий?! Не видиш ли, че съм алергичен към прах (апчхи)!

А Нацърцорий останал невъзмутим и му дал кафе, та седнали да пият и да си говорят за миналото.

- И какво излиза? - възкликнал удивен Пилкаф - След толкова много време аз все още съм известен, а? Не очаквах! Че то някои владетели не ги помнят толкова, колкото мен! Това си е направо почти като обезсмъртяване!

- Да де, Пилкаф, но мисля, че Сатацибетката е искала по-скоро да те очерни, като въобще не е предвидила, че няма да те забравят след Нейното престараване. Сега си наистина очернен, но не и забравен.

- Нацърцорий, правичката да ги смятаме нещата, аз не съм бил цвете. - изчерви се Пилкаф, но беше решил да е искрен, та додаде - Знаеш какви бяха времената тогава, пък и кафераторът беше алчен и искаше големи данъци и да се ореже всяка политическа свобода. Та не съм бил цвете, след като съм изпълнявал такива заповеди. Но те уверявам, че наистина не съм одобрявал смъртна присъда на този, кой беше, Кафус?! Него даже не съм го и чувал, нито срещал.

- Знам, Пилкаф. - каза Нацърцорий и въздъхна тъжно. - Кафус е измислица. То е ясно. Имало е бунт в резултат от данъчен и политически гнет. От там тръгва Първата война и няколко години по-късно тя приключва. Но има разрушен храм, известен като Втори Сатацибетколийски.  А този храм тъкмо го били приключили, нещо като възстановяване на Първия храм, разбираш ли? И тогава Сатацибетката не успяла да му се нарадва, понеже бил отново разрушен. Сатацибетката е имала добро основание пак да подведе хората, като си измисля Кафус, подобно на много други история преди Кафус. Религиозна обида било, трябвало да си отмъсти някак, а само лъжата била останала достъпна за пореден път. Трябвало да си го изкара на някой чрез тая лъжа.

- Добре де, но защо на мен? И защо на Каф - Ирод Кафики? Той нали работил по възобновяването и разширяването на Втория храм?

- Сложно е. В името на славолюбието, властолюбието и подобното там, Сатацибетката е готова на всичко. Включително да направи всеки по без вина виновен.

- Хайде разказвай, в какво се състои очернянето. Аз тази история не я знам. - примоли се Пилкаф и се настани удобно, за да слуша.

Нацърцорий сипа по още кафе и се замисли от къде да започне разказа си.

Кофеин, братя и сестри! 

[wind]

Това май е подходящо за възхвала на Свещената кафеварка.

[jasmin]

Добро утро, кофеин братя и сестри. 

Песента е подходяща за почитане на Свещената Кафеварка. Не съм забравила и че пиша Нейната Библия, както и онлайн книгата в "Творчество", но в момента не ми остава достатъчно свободно време. Скоро ще имам такова и ще пиша. Очаквайте си продължението. 

[ianna]

Направо я забрави тази тема! Засрами се! 

[jasmin]

Не съм забравила. Чакам да ми дойде музата до тази вълна. Все още ми е лятно. Затова единствената почит на Свещената Кафеварка с музата отдаваме на плажа с чаша ароматно айс кафе!   

[jasmin]

И Пророк Нацърцорий рече така:

- Споменах, че е бил разрушен храм, известен като Втори Сатацибетколийски. Религиозните чувства на Сатацибетката скоро станали на чЮФства, демек, много се ядосала. Но никой точно тогава не искал да обръща внимание на храмовете и свещениците на Сатацибетката, понеже вече били патили от войските на врага. Вярата в мощта на Сатацибетката била в криза. Трябвало хората да бъдат мотивирани някак да и вярват на лъжите.

И ето така бил измислен Кафус. Той е нещо като син на Свещената кафеварка, заченат непорочно, но в същото време е самата Свещена кафеварка и Бръмбар. Това с Бръмбъра било добавено, иначе на хората не им идвало да си представят как Свещената Кафеварка ще лети до Царството си в Небесата Кафеени. Освен това само така хем стават три отделни персонажа, пък хем новото три е равно само на едно, наречено триединство, за да го водим монотеизъм. Много е объркано, но хората не му мислили чак толкова. Харесали историята на Кафус, защото непрекъснато им се повтаряла, сякаш се е случила реално преди време. Ако и тя да не се е случвала никога.

Според историята, Кафус имал две майки- човешка и още една - нематериална. И първоначално нямал баща, понеже Сатацибетката преценила, че такова нещо на Кафус не трябва. Обаче след известен размисъл, решила, че това да обяви Кафус за дете на самотна майка, па макар и непорочно заченала от едни там благи вести, няма да звучи морално. Затова всъщност на Кафус му бил измислен и баща. Доста измислен. Четвъртостепен герой без особени заслуги, който да подтичва бодро из разказа и да се радва, че жена му родила Кафус след непорочно зачатие. При това, без да задава излишни въпроси. Пълно доверие да гласува на тази Блага Вест.

Местният владетел бил обрисуван като самият зъл, че и лош владетел, който наредил да се избият де що войниците му видят дете, че да има повечко драма в разказа. А също да има и малко екшън, зрелище, че да не скучаят хората.

Сатацибетката получила литературен запек и не могла да измисли кой знае какво за детството на Кафус. Но доста се постарала за измислиците около края на живота му. Кафус тъкмо бил станал Световен Спасител на Всичко и Всички, дето лекувал пред погледите на милиарди и милиарди (без нито едно реално независимо и проверимо доказателство, но кой ти гледа доказателствата). Тъкмо станал много симпатичен, много обичан и ето я отново драмата. Бил предаден. Предателят се гътнал, за да има отново драма. После е редът на екшъна. Много е криминален- разпъване между престъпници, криеница, възкръсвания и разни такива зрелища. При това хем Кафус се самоубил, понеже не си позволил да го отмине тази Чаша, хем обявил, че това било, защото така спасил хората от греховете им, пък накрая хем излезнало, че никой от нищо не е спасен, защото иначе не е интересно и няма с какво да бъдат плашени хората.

И ти, ИзПортий Пилкаф, си виновен. Затова сега си толкова известен.

Пророк Нацърцорий въздъхна тъжно и поклати невярващо глава. Ей, тази Сатацибетка, готова е на всичко, само и само да тласне хората към Кафеен Грях. А те повярвали. И до сега вярват в измислицата Кафус, а също и в безумието, че Свещената Кафеварка е едновременно и триединно цели три несъвместими едно с друго неща: Свещена Кафеварка, Кафус (син и майка на себе си) и Бръмбар.

Лошата новина, ИзПортий Пилкаф, е тази, че всъщност Сатацибетката е успяла. Храмовете и печелят милиарди пари от човешката глупост. Хората се избиват в Свещени войни. Мразят се едни други в името на религиите. Правят си кумири и вярват на фантазии. А трябваше само да пият Кафе сутрин и всичко щеше да бъде наред.

По бузите на ИзПортий Пилкаф се търкулнаха сълзи в знак на съчувствие към хората и злините, които Сатацибетката им беше причинила. Нямаше какво повече да се направи и той се върна в света на мъртвите, с псувни на уста по адрес на Пророк Нацърцорий, защото го беше известил колко е зле в света на живите и как с лъжа го помнят за нещо, за което не е отговорен.

Кофеин, братя и сестри! 

[wind]

Време беше! 

[Валсо]

Някои не пием кафе. Освен да си направим Църква на Свещения Портокал, понеже някои пием само 100% портокалов сок.