Според мен религията е система от психологични похвати. За доброто и възприемане е необходим стрес, страх, тревожност и депресия. Тия емоции блокират в различна степен критичното мислене. И индивидите, които са емоционално неустойчиви, възприемат религията по лесно. Животът е постоянно съпроводен от стрес. Който в някои периоди се усилва. Това увеличаване на стреса може да се предизвика и изкуствено.
Страхът от неизвестното и смъртта прави индивидите възприемчиви за религията. Забелязал съм че с възрастта и наближаването на смъртта бабите масово стават религиозни . Увличат се и започват по стриктно да съблюдават църковните предписания и ритуали. Но църквата не разчита само на естествения страх от неизвестността и смъртта, тя провокира тревожност.
Основната цел на религиозната доктрина е да предизвика страх,вина и омраза. Чрез отключването и ескалирането на тия емоции се провокират и усилват психологичните разстройства. Това става като църквата определя моралните стойности и задава критериите за добро и зло. Човешката същност обаче е такава, че изпитва желание да ги нарушава. Например да пожелава жената на ближния си, да съгрешава, да краде, пие, яде прекомерно, да бъде алчен, да не работи(леност), и т. н. Значи всеки има желание понякога да нарушава божиите заповеди. Вярващите изпитват вина, когато ги нарушават, но хубавото е че бог им прощава. Това е още една причина да го обичат. Страхотен психологически номер. Хем изпитваш удоволствието от греха, хем ти го опрощават. До тук църквата кара вярващите да изпитват страх, вина и благодарност към бог. Животът на вярващия не е скучен и безсмислен, той трябва да се бори с пороците и греховете. Човек не е сам в жестокия свят и вечната борба на доброто със злото, господ е на негова страна, разбира го и му помага.
Хората обичат да живеят в група, за сплотяването обаче е необходимо чувството на омраза към общ, силен враг. Такъв е дявола. Той е удобен и с това, че може да му се припише вината за всички грехове и престъпления, които правим. Изкушава ни да съгрешаваме и ни отклонява от правия път.
Добър е бог, но и дявола не е лош! И от него има полза.
В тежки моменти религията препоръчва да се отправят молитви директно към бог. Това е удобно първо, защото имаш пряка линия и второ, прехвърляш решаването на проблемите на специалист. Който от своя страна е длъжен да вземе отношение защото и двамата сте от един отбор и той носи отговорност за тебе. Или религията е нещо като полица която сключваш с господ. Той е длъжен да ти помага 24 ч. в денонощието, заради което трябва да вярваш твърдо в него и да изпълняваш заповедите му. Ако се съмняваш макар и малко, полицата се анулира.
Не е за пренебрегване и възможността да попаднеш в рая. Църквата честно информира контрагентите си за условията, на които трябва да отговаря индивида за да получи жителство в рая, трябва само да вярва и да дава по някой лев "за бог да прости". Според рекламата, която му прави, там е леко скучно, но пак е по добре от нищо, да не говорим за конкурентния ад.
В крайна сметка хем те стресират и плашат, хем те успокояват и прощават. А най- хубавото е, че накрая ще попаднем в рая (да му мислят лошите). Така по- лесно посрещаме несгодите и изпитанията, които пак господ ни праща, за да ни изпита и подготви.
Християнството е стройна система от психологически номера, където цикъла е затворен. Плашат те, сетне те успокояват, препоръчват ти да не вършиш грехове, които ти опрощават, и най важното накрая те очаква награда.
Тая система не е измислена от християнската църква. Тя се е оформила с годините според търсенето. Създадена е, за да задоволи нуждите на хората. Те изпитват необходимост от тази психологическа система, за това тя успява да просъществува хиляди години, въпреки развитието на науката.
