Пиша тази тема под надслов Вредно ли е училището, след като из нета попаднах на материал, в който бяха изразени възгледи колко е вредно и как трябва реформа, но не каква да е, а такава, която да доведе до затъпяване. Имам предвид това всеки да учи едва ли не каквото си иска, защото нали не всеки математик или физик ще става, следователно що да се мъчи да учи такива неща.
По признания на автора на материала, той самият е бил не точно фен на училището, а е учил, защото имал строг баща. Та бил любознателен, но не обичал училището. Сигурно затова и предлаганите реформи от въпросния човек, според мен биха довели единствено до масово затъпяване и на без това затъпяващите подрастващи.
Единственото, с което се съгласих от всичко написано, се обобщава в идеята, че старата система за обучение не просто плаче, а направо си орерава за нова. Но не в посока на намаляване на изучавания материал и не в посока всеки сам да си избира какво и дали да учи. Със сигурност и не в посока на премахване на оценяването.
Такива експерименти са правени в миналото и резултатите са трагични. Интелектът на децата, учили на посочения "самотек-обучение" закърнява и те се справят много по-зле с основни неща сравнено с връстниците им, карали по общата гадна и неприятна стара школа на обучение. За трагичните резултати има причина и тя е, че което не се ползва, то закърнява. Като не се ползва примерно математиката, защото не се удава и детето явно математик няма да става, следва закърняване на цяла поредица от съпътстващи математиката логически умения. Т.е. дори да не се удава математиката, е грешка тя да се изключва от образователния процес. Това е само примерно. Със същата сила важи изключването на кой да е предмет от програмата.
Реформи в училището са нужни, но какви трябва да бъдат те? Според мен трябва да са следните:
1. Увеличаване на заплатите на учителите, съпроводено от подобряване на подбора.
2. Въвеждане и в България училището да е като в някои чужди държави на пълен пансион за децата. На 15 септември детето си стяга багажа, влиза в учебното заведение, получава гардероб и легло и се вижда с родителите си чак на края на учебната година. Така се избягва ситуацията, при която детето се спира от родители да посещава учебното заведение. Или пък родителите разправят на детето си по 15 пъти на ден: "Ти сега няма да ставаш математик, художник, музикант и прочие, така че хич и не се мъчи да учиш по тези предмети". Или обратното, някакви свръхамбиционзи родители може да създадат нещо ала авторът на материала, който ме вдъхнови да пиша по темата. За да има максимален ефект, учителите трябва да имат доста права (без право на насилие над детето, вкл. без право на биене). Чрез откъсването от семейството ползата за детето е следната- позволява се редовно и качествено проследявано обучение, а също и пълен контрол над възпитанието на децата от хора, които са подготвени за това. Като се има предвид колко деца са с изтървано (или направо липсващо) възпитание от техните родители, друг начин да се реши проблемът поне аз не виждам.
3. За преписване от страна на ученици да се въведе обществено полезен труд за ученика. Като премете и премие безплатно два месеца центъра на града и следващият път ще учи.
4. По отношение на учебния материал, съм ЗА да се прекрати практиката учебници да се пишат за пари от некадърници. Крайният тест трябва да са 10 ученика. Ако прочетат предложения учебник и не са в състояние да се справят с материала, за мен лично на автора на учебника му се полага глоба, че им загубил времето.
5. Нито един учебен предмет не трябва да е свободно избираем, освен това какъв чужд език да се изучава, като трябва да има възможност за обучение в повече от един чужд език, до колкото съвременните условия са такива, че често пъти владеенето на само един чужд език е нищо.
6. Такива неща като вероучение и прочие никога не трябва да влизат под никаква форма в училищата. Който иска да си вярва, да го прави извън учебното заведение.
Такива неща си мисля аз. А според вас как стои въпросът и какви според вас трябва да са реформите в образователната система?
