Автор Тема: Черешката на тортата  (Прочетена 25 пъти)

Неактивен jasmin

  • Moderator
  • Newbie
  • *****
  • Публикации: 29
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Черешката на тортата
« -: 23 март 2019 15:09:52, събота »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 1

Яна в началото



България, София през 4591 година. От новата ера. Или там някъде.

Яна си вървеше по тротоара. Трябва да се признае, че за едно такова действие се изискват сериозни умения от всякакво естество.

Като за начало, акробатични. Прескачането на разбити тротоарни плочки, внезапно появили се дупки и онези отвратителни украшения, които могат да зарадват единствено някой от куче - защитниците, по друг начин няма как да се преодолеят.

След това идва ред на личните анти-апаш умения. Те са за самозащита не само от  цялата палитра крадци и престъпници, но и от кучета. Напоследък Яна не беше убедена кое е в повече - крадците и престъпниците или кучетата.  И от двете имаше твърде много. Един лък и беше любим, но напоследък се замисляше и дали да не опита с някакво по-тежко и болезнено решение при възникнали спорове.

И на последно, но не на последно място, ясновидство. Нещо, без което няма как да се предвидят маневрите на шофьорите, очевидно възприемащи не само себе си като безсмъртни, но и околните. Яна дълбоко се съмняваше, че ако трябва да се бори с връхлитаща й кола, то ще и стигнат даже и уменията на някой нинджа, за да оцелее. Затова пък ясновидството до сега беше вършило безотказна работа. Особено при пресичане на светофари, изискващи очи на гърба, за да пресече безопасно.

Тя обаче очи на гърба си нямаше. Все още. Макар да изпитваше определени съмнения, че може да придобие. Не за друго, но храната, която продаваха в магазина, изглеждаше прекалено съмнителна.

На фона на надписите "Без ГМО и Е-та", украсяващи етикетите на храните, то май нямаше човек, който да не се съмняваше, че яде странен химичен бъркоч, който може да е само някаква био (химия) с незнайно съдържание и с непредвидими странични ефекти. По отношение на храната няма избор, понеже от край време на живите неща им се налага да се хранят, ако държат да продължават да са живи.

Може би храната щеше да доведе до някакви мутации, а какво по-полезно от още едни очи на гърба. Щяха да заменят ясновидството и да вършат чудесна работа при пресичане на оживените от автомобили и джигити кръстовища.

Винаги си беше мислила, че е наясно с всяка една от опасностите, с които може да се сблъска и че е добре подготвена да се справи с всяка една от тях. Но напоследък беше взело да става твърде сложно. Особено откакто България влезе в Съюза на обединените звездно-системни нации. А те се оказаха освен по-напред с технологиите, също така и доста войнолюбиви. Пък и да речем, да вземат да се сбият с някой, който е по-слаб от тях, ами не! Явно такъв вид войни не са им интересни.

Беше убедена, че поредната война с чужд извънземен вид, която тъкмо се вихреше, въобще не е случайна.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

Неактивен jasmin

  • Moderator
  • Newbie
  • *****
  • Публикации: 29
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Черешката на тортата
« Отговор #1 -: 7 април 2019 21:04:38, неделя »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 2

Срещата с извънвселенния




В другия край на затънтената улица обаче нещата не бяха както трябва. От небето за стотна от секундата се спусна лъч от ярка светлина. А в долния му край, достигнал земята, от кълбо черен мрак взе да се оформя човек. Само че нямаше как това да е човек. Хората не можеха да правят такива работи като да се спускат в лъч от ярка светлина. И определено не бяха изградени от някакво си кълбо черен мрак. Това притесни Яна. Вайната с извънземните изглежда ставаше все по-откачена. Явно искаха по незнайни причини да пратят шпионин.

Яна реши, че от това нищо хубаво нямаше да произлезе. Набързо подготви една стрела и взе нещото на мушка. На своя страна нещото я зяпна доста учудено. И сякаш за момент лек ток премина през цялото тяло на младата жена. Неприятен ток. Извънземният не я остави дълго да анализира какво по-точно усеща. Директно я зяпна още по-учудено и запита:

- Ама ти сериозно ли с това "Ей сега ще му надупча задника на тоя шпионин!". Не можеш, аз съм, аз съм... Нямате дума какво съм.

- Не съм особено впечатлена, каквото и да си. - заяви Яна и се прицели още по-внимателно - Та защо точно да не мога да ти надупча задника?

- Защото съм, ъъъ, бях, но съм, ъъъ.... - замънка шпионинът- Как изобщо се оправяте с тоя език като трябва да обясните нещо научно? Чакай да помисля как да го кажа сега с такава ужасна липса на терминология и познания! Бях/съм материя, която е несъвместима с материята в тази Вселена и стрелата ти ще се разгради от досега си с мен или пък просто така, стига да го поискам. Освен това си имам друга работа, несвързана с надупчването на задника ми. Нужно ми е да отида в Хелиопон. По мои изчисления беше наблизо. Само че изглежда съм подходил небрежно като съм смятал. Не съм преценил колко голям ще съм, когато дойда, че да изчисля и това. Май внезапно Хелиопон се оказва не толкова близо, колкото ми изглеждаше, ъъъ... Имам предвид от горе.

На свой ред Яна го зяпна с почуда. Все беше очаквала шпионинът да измисли оправдание, за да се измъкне от ситуацията, но това изглеждаше доста объркано, даже направо като някаква незнайна психична болест. Обаче материята, която видя да се оформя на човек, беше непозната за нея. Яна реши да се пробва да разбере наистина ли нещото може да разгражда разни предмети, преди да стреля. Ако наистина можеше такива работи, определено щеше да е по-добре да се направи на ударена и да смени стратегията, за да не пострада.

Хвърли му камък, като му каза да го разгради, за да види нагледно какво е обяснявал. Извънземният дори не го дочака камакът да падне до него. Още както си беше в полет, камъкът се разхвърча на разпадащи се нишки мрак. Настъпи неловко мълчание, докато Яна се опитваше да измисли как да се измъкне.

- Ами добре, щом си тръгнал за Хелиопон и няма да се застояваш тук, тогава ти пожелавам приятен път. - каза тя и се закани да си тръгне.

- Стой. - каза представилият се за извънвселенен - Нов съм тук, не познавам културата ви. Ще взема да объркам нещо и да се стигне до война. Аз съм на въздържание от войни. Но не винаги е било така. Някога много обичах войните. Почне ли война, ще вземе да ми хареса и току виж, унищожа тази Вселена. И без това поводът да я посетя, не е защото много искам да съм точно тук. Проклетите учени от Хелиопон намериха начин да напуснат пределите на тази Вселена. Влязоха в дома ми без покана! Нарушиха моя ред! Така че сега ти идваш с мен и ще ми обясняваш вашия свят.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън