Автор Тема: Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)  (Прочетена 1325 пъти)

Неактивен jasmin

  • Administrator
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 131
  • Total likes: 3
  • Карма: +3/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« -: 23 март 2019 15:09:52, събота »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 1

Диана в началото



България, София през 4591 година. От новата ера. Или там някъде.

Диана си вървеше по тротоара. Трябва да се признае, че за едно такова действие се изискват сериозни умения от всякакво естество.

Като за начало, акробатични. Прескачането на разбити тротоарни плочки и внезапно появили се дупки по друг начин няма как да се преодолеят.

След това идва ред на личните анти-апаш умения. Те са за самозащита не само от  цялата палитра крадци и престъпници, но и от самозабравили се другопланетяни, чиято наглост без да е нужен кой знае какъв повод често преливаше в агресия. Един лък и беше любим, но напоследък се замисляше и дали да не опита с някакво по-тежко и болезнено решение при възникнали спорове.

И на последно, но не на последно място, ясновидство. Нещо, без което няма как да се предвидят маневрите на шофьорите, очевидно възприемащи не само себе си като безсмъртни, но и околните. Диана дълбоко се съмняваше, че ако трябва да се бори с връхлитаща й кола, то ще и стигнат даже и уменията на някой нинджа, за да оцелее. Затова пък ясновидството до сега беше вършило безотказна работа. Особено при пресичане на светофари, изискващи очи на гърба, за да пресече безопасно.

Тя обаче очи на гърба си нямаше. Все още. Макар да изпитваше определени съмнения, че може да придобие. Не за друго, но храната, която продаваха в магазина, изглеждаше прекалено съмнителна.

На фона на надписите "Без ГМО и Е-та", украсяващи етикетите на храните, то май нямаше човек, който да не се съмняваше, че яде странен химичен бъркоч, който може да е само някаква био (химия) с незнайно съдържание и с непредвидими странични ефекти. По отношение на храната няма избор, понеже от край време на живите неща им се налага да се хранят, ако държат да продължават да са живи.

Може би храната щеше да доведе до някакви мутации, а какво по-полезно от още едни очи на гърба. Щяха да заменят ясновидството и да вършат чудесна работа при пресичане на оживените от автомобили и джигити кръстовища.

Винаги си беше мислила, че е наясно с опасностите, с които може да се сблъска и че е добре подготвена да се справи с всяка една от тях. Но напоследък беше взело да става твърде сложно. Особено откакто България влезе в Съюза на обединените звездно-системни нации. А те се оказаха освен по-напред с технологиите, също така и доста войнолюбиви. Пък и да речем, да вземат да се сбият с някой, който е по-слаб от тях, ами не! Явно такъв вид войни не са им интересни.

Беше убедена, че поредната война с чужд извънземен вид, която тъкмо се вихреше, въобще не е случайна.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

Неактивен jasmin

  • Administrator
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 131
  • Total likes: 3
  • Карма: +3/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« Отговор #1 -: 7 април 2019 21:04:38, неделя »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 2

Срещата с извънвселенния




Диана забеляза, че в другия край на затънтената улица нещата не бяха както трябва. От небето за стотна от секундата се спусна лъч от ярка светлина. А в долния му край, достигнал земята, от кълбо черен мрак взе да се оформя човек. Само че нямаше как това да е човек. Хората не можеха да правят такива работи като да се спускат в лъч от ярка светлина. И определено не бяха изградени от някакво си кълбо черен мрак. Това притесни Диана. Войната с извънземните изглежда ставаше все по-откачена. Явно искаха по незнайни причини да пратят шпионин.

Тя реши, че от това нищо хубаво нямаше да произлезе. Набързо подготви една стрела и взе нещото на мушка, като му каза със сериозен тон:

- Стой, шпионино или ей сега ще ти надупча задника!

 От своя страна нещото я зяпна доста учудено. И сякаш за момент лек ток премина през цялото тяло на младата жена. Неприятен ток. Извънземният не я остави дълго да анализира какво по-точно усеща. Директно я зяпна още по-учудено и запита:

- Ама ти сериозно ли с това "надупчване задника на шпионина!". Първо, аз не съм шпионин. И второ не можеш да ме надупчиш, защото аз съм, аз съм... Нямате дума какво съм... Но каквото съм, си е достатъчна защита за мен.

- Не съм особено впечатлена, каквото и да си. - заяви Диана и се прицели още по-внимателно - Та защо точно да не мога да ти надупча задника?

- Защото съм, ъъъ, бях, но съм, ъъъ.... - замънка шпионинът- Как изобщо се оправяте с тоя език като трябва да обясните нещо научно? Чакай да помисля как да го кажа сега с такава ужасна липса на терминология и познания! Бях/съм материя, която идва извън тази Вселена и е несъвместима с материята в тази Вселена. Затова стрелата ти ще се разгради от досега си с мен или пък просто така, стига да го поискам. Освен това си имам друга работа, несвързана с надупчването на задника ми. Нужно ми е да отида в Хелиопония. По мои изчисления беше наблизо. Само че изглежда съм подходил небрежно като съм смятал. Не съм преценил колко голям ще съм, когато дойда, че да изчисля и това. Май внезапно Хелиопония се оказва не толкова близо, колкото ми изглеждаше, ъъъ... Имам предвид от горе.

На свой ред Диана се замисли. Казаното от шпионина за оправдание изглеждаше доста объркано, даже направо като някаква незнайна психична болест, ходеща по извънземните. Обаче материята, от която видя да се оформя на човек, беше непозната за нея и това я притесни и реши да се пробва да разбере наистина ли нещото може да разгражда разни предмети, преди да стреля. Ако наистина можеше такива работи, определено щеше да е по-добре да се направи на ударена и да смени стратегията, за да не пострада.

Хвърли му камък, като му каза да го разгради, за да види нагледно какво е обяснявал. Извънземният дори не го дочака камакът да падне до него. Още както си беше в полет, камъкът се разхвърча на разпадащи се нишки мрак. Настъпи неловко мълчание, докато Диана се опитваше да измъдри как да се измъкне.

- Ами добре, щом си тръгнал за Хелиопония и няма да се застояваш тук, тогава ти пожелавам приятен път. - каза тя и се закани да си тръгне.

- Стой. - каза представилият се за извънвселенен - Нов съм тук, не познавам културата ви. Ще взема да объркам нещо и да се стигне до война. Аз съм на въздържание от войни. Но не винаги е било така. Някога много обичах войните. Почне ли война, ще вземе да ми хареса и току виж, унищожа тази Вселена. И без това поводът да я посетя, не е защото много искам да съм точно тук. Проклетите учени от Хелиопония намериха начин да напуснат пределите на тази Вселена. Влязоха в дома ми без покана! Нарушиха моя ред! Така че сега ти идваш с мен и ще ми обясняваш вашия свят.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

Неактивен jasmin

  • Administrator
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 131
  • Total likes: 3
  • Карма: +3/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« Отговор #2 -: 21 април 2019 16:39:14, неделя »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 3

Този отвъд Вселената



- А не би ли трябвало първо да ме попиташ дали искам да те придружавам? - опита да се измъкне Диана. - Още повече това с въздържанието от войни, което разправяш, не означава ли, че по принцип си войнолюбив? Питам, защото аз въобще не съм фен на войните, да знаеш. И ако искаш да водиш такава, предпочитам да не те придружавам. Освен това дори не знам името ти.

Извънвселенният отговори:

- Името ми е Ураган или поне нещо такова трябва да е най-близкото по превод. Аз наистина някога бях доста войнолюбив. Толкова, че когато започна вътревидовата ни война, не можах да се спра нито за миг да убивам. Мразех неистово другите от вида си. Те също като мен не спираха да се бият и да се избиват. Това ме настървяваше и постоянно разработвах нови и нови военни технологии, които водеха само до още и още смърт.

После... После в един момент се оказа, че съм сам. Избил съм всички от своя вид до последния и по този начин съм се осъдил да живея самотен. И с мисълта, че е можело да спра самоунищожението ни. Но не, просто съм бил основна част от целия този процес. Накрая имах всичко, което съм искал и осъзнах, че всъщност нямам нищо. Че това, което съм възприемал като победа във войната е безславно и изобщо не е победа, а загуба. Най-голяма загуба, която съм можел да си причиня. Но до последно не разбирах какво върша. А после вече беше късно.

Урокът беше труден за мен. Осъзнаването какво съм сторил, се оказа само началото на болката ми. Мислих много над всичко. Положих огромни усилия да се променя. Сега ти гарантирам, че съм много по-уравновесен и не убивам безогледно като преди. Премисли го така. Ако съм искал война, за по-малко от секунда да съм унищожил тази Вселена без да ме интересува, че покрай виновните убивам и невинни. Даже нямаше и да разберете, че е било война. Толкова съм бърз и усъвършенстван в унищожението, а също така и съм безчувствен. Вместо това съм си направил труда да дойда лично и да търся безкръвни начини да си реша проблема с Хелиопония.

Мисля, че знам какво да ти предложа, за да се съгласиш да ми помогнеш. Вие българите сте въвлечени във война, нали? Противникът ви е много по-добре въоръжен и превъзхождащ ви. А така наречените ви съюзници са безскрупулни интересчии и няма да ви защитят от враговете, които те са ви създали. Помогни ми и аз ще реша вашата война в полза на България. Просто ще я прекратя, като ти обещавам, че няма да има убийства на невинни. Е, Диана, какво ще кажеш, приемаш ли?

- Не съм ти казвала името си. - нацупи се Диана, но и се притесни, че извънвселенният май криеше колко точно е информиран- Нека да си помисля дали мога да ти вярвам и дали предложението ти ме устройва. Докато мисля, разкажи ми за вътре-видовата война. За какво ви беше да се избивате едни други? Да не сте някакви луди, дето като психопатите, си нямате друга работа, освен да искате да убивате?

Ураган тъжно поклати глава и заразказва:

- Виждала си хищници. Когато са гладни и пред тях се появи храна, не се заемат да ронят сълзи, когато я убиват, нито после, когато я ядат. Само че докато при животните, които са хищници, убиването се ограничава само до засищането на глада, то при поумнелите хищници се развива нещо зловещо. Ние сме били не просто поумнели хищници, а сме били върха на хранителната верига. Нищо не е било по-силно от нас. И няма как да е иначе. Най-голямото нещо във Всемира е моят вид. Аз съм точно 1500 пъти по-голям от най-голямата Вселена във Всемира, а твоята Вселена е мъничка на фона на някои други. Нашият дом е самият Всемир, т.е. мястото, в което се намират всички Вселени.

При това понеже не сме някакви дребни хищници, а сме огромни и вечно гладни, то в глада си и безогледността си първо унищожихме всяка възможна твар във Всемира. После започнахме да поглъщаме Вселена след Вселена, за да заситим глада си. А когато Вселените останаха толкова малко, че трудно се намираха, започнахме да се нападаме един друг и изгубилият битката служеше за храна на спечелилия. Мразихме всичко. Мразехме се и по между си. Никой от нас не изпита нито веднъж съчувствие към нищо и към никого. Аз също бях изтъкан от омраза. Сляпо и наивно вярвах, че няма нищо лошо в това да убивам себеподобните си, да поглъщам цели Вселени, без да се интересувам, че в тях имало зароден живот. Накрая останах сам.

Това, което ти разказах, се е случило много отдавна. Тогава превес беше взела пустошта, направена от мен и от останалите от вида ми. Дори Вселените бяха останали малко.

Обхванат от ужас, че ме чака гладна смърт, започнах да кроя планове как да напусна Всемира и да търся храна в някой друг Всемир. Обаче не го направих. Аз съм с отлични технологии, но се оказа, че не мога, а всъщност даже и ме е страх дори да опитам, да напусна границите на Всемира. Дори да оцелея при едно такова пътуване, то отвъд може да има някой аналогичен на мен хищник, който да е точно толкова жесток и такъв, че моите размери да му идват микроскопични. И ако тук съм всесилен, то там въобще не ми се мисли...

В същото време бях гладен, а около мен имаше основно пустош и разрушения и съвсем малко оцелели от войната ни Вселени. Дадох си сметка, че ако безразборно нападам Вселените, които са останали и ги поглъщам, накрая няма да има какво да ям. Принципно съм безсмъртен, докато нещо не ме убие. Гладът и тогава, а и в момента е единственото, което може да ме убие, при това доста бавно и по изключително неприятен за мен начин. Затова реших да си, ъъъ, нямате термин, най-близкото по превод е развъдя. Та реших да си развъдя още Вселени. Така и направих.

Всемирът сега е пълен с много Вселени, защото се грижа да ги има. Грижа се и за стените на Всемира. Подсилих ги колкото можах, понеже не зная какво има отвъд Всемира, но съдейки по себе си, сещаш се, какъв ми е бил мотивът.

Както казах, постарах се да се променя и не съм чудовището, което бях. Вече уважавам живота повече от преди и не поглъщам Вселени, в които се е развил такъв. Само необитаемите Вселени ползвам за храна. Затова и съм против, когато животът от една Вселена тръгне да си прави пътешествия до друга Вселена. Ще вземе и да се засели там. От това храната ми ще намалее. Не стига, че съм станал нещо като вегетарианец по разбиранията на вида ми, ама и храната да ми намалее, това няма да го допусна. Затова искам да се разбера с Хелиопония, да спрат да пътуват между Вселените. Искам да е по мирен начин, но си признавам, че още нямам план как да стане това.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

Неактивен jasmin

  • Administrator
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 131
  • Total likes: 3
  • Карма: +3/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« Отговор #3 -: 25 септември 2019 13:03:39, сряда »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 4

Първи стъпки в неизвестното




- Добре, така да бъде. - каза Диана - Ще дойда с теб. Но усетя ли, че не си коректен, веднага ще си тръгна по един или друг начин.

Ураган се усмихна и сякаш от нищото се появи пораздрънкан кораб, който изобщо не се отличаваше от стотиците пътнически, които жената вече бе виждала.

- Ураган, шегуваш ли се!? Нали уж беше всемогъщ и прочието работи! В тази консерва ли ще пътуваме? - възкликна.

- Ами да. В тази консерва. - каза с равен тон той. - Не желая да се набивам на очи. Иначе лесно ще се окажа в центъра на някоя неприятност.

Диана го изгледа още по-подозрително. Беше убедена, че можеше да стигне доста бързо където и да е. Явно замисляше нещо. Реши, че в момента няма кой знае какъв избор, но по-късно по време на пътуването, при първа възможност трябва да измисли безопасен начин да си тръгне.

Корабът се оказа отвътре далеч по-голям и по-удобен, отколкото изглеждаше от вън. Но скоростта си беше онази, която се очакваше от кораб пред разпад. Ураган беше станал мълчалив и на Диана не и оставаше нищо друго, освен да избере да проспи пътя до където и да пътуваха. Извънвселенният така и не беше обявил маршрут, а само беше споменал, че иска да спрат през някои места, за да не бие на очи крайната цел на предприетото пътуване.

Диана се събуди от внезапен трус, който почти я изхвърли от леглото. До нея стоеше Ураган, който каза:

- Пристигнахме на първото място, което искам да посетя. Икия.

- Чудесно. Можеш да се порадваш на местната растителност, защото тук друго няма. Кога ще тръгваме за някое реално населено място? - кисело го отряза жената.

- На Икия има разумни същества, които искам да опозная. - каза Ураган и се запъти към изхода, на който спря и изчака Диана да го настигне. Даде и нещо, приличащо на гривна, за което обясни, че ще доставя необходимите въздух и защита за всякакви условия на околната среда и обясни да не го сваля през цялото пътуване.

Слязоха от кораба. Икия бе неприятно място с прекалено много дъждове. То беше толкова отдалечено от главните космически пътища, забутано и незначително, че дори и ботаниците не изпитваха особено желание да го посетят. Растенията бяха обрасли навсякъде. Бяха с най-причудливи цветове и форми.

Наблизо се издигаше нещо, което наподобяваше на огромно дърво. Щом го приближиха, Ураган постави ръката си на един от стърчащите по странен начин над земята корени и за огромно учудване на Диана, в пространството се образува енергиен проход. Такъв до сега не беше виждала. Светеше в светлозелена светлина с мек оттенък. А когато преминаха, се озоваха в нещо като пещера, а оттатък нея се разкри гледка на цял град, осеян с пирамидални сгради.

- Не! Не! Не и НЕ! - разкрещя се на чист и без акцент български някакъв местен, приличащ на огромен октопод, на който му липсваше само водата. Той очевидно беше пазач на портала и размахваше недоволно във всички посоки и осемте си пипала. - Тук просто така не можете да влизате. Има си правила. Не допускаме всеки! А особено земляни, които растенията за нищо ги нямат и си унищожиха цялата природа на планетата. Шефът ще бъде много вбесен на посещението ви! Арестувани сте. И нито крачка повече или ще ви убия!

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

Неактивен jasmin

  • Administrator
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 131
  • Total likes: 3
  • Карма: +3/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« Отговор #4 -: 26 септември 2019 07:56:20, четвъртък »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 5

Икия




- Аха, точно така, да. Идваме при Шефа ти. Вече говорих с него и той ни очаква. - каза за всеобщо учудване Ураган. При това изглежда беше прав, защото сякаш от нищото, изведнъж, плъзгайки се като змия на четирите си пипала, се появи още по-едър представител на октоподения вид и доста приятелски впи свободните си четири пипала в Ураган, сякаш бяха стари познати. А може и да бяха точно такива.

- Ураган, приятелю, благодаря ти, че откликна с такава скорост на молбата ми! Проблемът е неотложен, а ти винаги намираш точните решения! - започна Шефът. После изгледа жената с преценяващ поглед.

- Ти сигурно си Диана. Аз съм Велор, Шефът тук. - представи се кратко. След това реши, че е ред да притисне с пипалата си и Диана, която не беше особено очарована на жеста.

- Шеф на какво, на портала ли? - полюбопитства Диана.

- На портала и на онази държава ето там. - информира я Велор, сочейки към града. - А сега трябва да побързаме. Превозът ми ни очаква, проблемът - също!

"Превозът" се оказа още един портал, този път, светещ в лимонено жълто, който се отвори точно пред тях. Водеше директно към нещо, което приличаше на огромна заседателна зала, която беше пуста.

- Велор, разкажи отново какъв е проблемът. Така и Диана ще може да се включи в решаването му. - помоли Ураган.

- Добре. - подхвана с тъжен тон Велор - Ето какъв е проблемът, ведно с предисторията. Някога, много отдавна назад във времето, моят вид живееше на планетата Икия, която вие сега наричате Марс. Да, Диана, бяхме съседи с вас. Тогава времената бяха други. На Икия имаше океани с вода, в които живеехме, а не като тук. И ние бяхме други. Не ценяхме планетата си. Може би защото си въобразявахме, че живеем сред изобилие, което не може просто така да изчезне.

Ние се развивахме, технологиите ни позволяваха да пътуваме много из космоса. Идвали сме и при вас, но вие бяхте тогава много неразвити и скучни. Едва се научихте да строите пирамиди. И кой знае защо вместо този тип стабилна архитектура, която издържа с векове, се хвърляхте да строите грозни кутийки. Но това няма значение.

Мислехме, че изобилието е невъзможно да изчезне, защото бяхме овладели технология, която ни позволяваше да управляваме атомите и да правим от тях всичко, което си поискаме. Примерно, ако искаш храна, то няма нужда да я отглеждаш, а само трябва да си хванеш нужното количество от околните атоми, да ги трансформираш и след секунда ще имаш храна, даже ще изглежда сготвена, ако и да не е готвена всъщност. Ние можехме да си направим всичко, което въображението ни успееше да си представи. В началото изглеждаше удобно и перфектно. Реши почти всичките ни проблеми и изглеждаше, че ни прави щастливи, защото всеки може да има всичко. Но скоро се оказа, че когато милиарди от населението хващат постоянно атоми и ги трансформират, това е проблем, понеже желанията им са неограничени, но физичните закони не се променят.

От един момент насетне учените ни биеха тревога как безогледното трансформиране руши планетата ни, но нямаше кой да ги чуе. Мнозина не го повярваха, мислейки си наивно, че това е или някаква фалшива новина, или пък поредният опит на някой да блесне с нещо стряскащо. Но се оказа истина. Попаднахме в огромна криза. Планетата ни стана на пустиня. Повечето умряха, а малкото оцелели се преадаптирахме и се преместихме да живеем тук, като нарекохме новия си дом с името на стария такъв. Скрихме се, за да не предизвикваме интерес и други видове да се окаже, че научават за нашата технология, която решихме да погребем и забравим. И поне до скоро си мислех, че сме приключили с нея и че никой вече не може да я притежава. Скоро обаче се случиха събития, които ме накараха да се съмнявам, че това наистина е така. Такъв е и проблемът. Изобщо не желая да се повтори отново същата история от стария ни дом и с новия ни.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън