Здравей Гост

Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)

  • 2 Отговора
  • 56 Прегледи
*

Неактивен jasmin

  • *****
  • 65
  • +2/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« -: 23 март 2019 15:09:52, събота »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 1

Диана в началото



България, София през 4591 година. От новата ера. Или там някъде.

Диана си вървеше по тротоара. Трябва да се признае, че за едно такова действие се изискват сериозни умения от всякакво естество.

Като за начало, акробатични. Прескачането на разбити тротоарни плочки и внезапно появили се дупки по друг начин няма как да се преодолеят.

След това идва ред на личните анти-апаш умения. Те са за самозащита не само от  цялата палитра крадци и престъпници, но и от самозабравили се другопланетяни, чиято наглост без да е нужен кой знае какъв повод често преливаше в агресия. Един лък и беше любим, но напоследък се замисляше и дали да не опита с някакво по-тежко и болезнено решение при възникнали спорове.

И на последно, но не на последно място, ясновидство. Нещо, без което няма как да се предвидят маневрите на шофьорите, очевидно възприемащи не само себе си като безсмъртни, но и околните. Диана дълбоко се съмняваше, че ако трябва да се бори с връхлитаща й кола, то ще и стигнат даже и уменията на някой нинджа, за да оцелее. Затова пък ясновидството до сега беше вършило безотказна работа. Особено при пресичане на светофари, изискващи очи на гърба, за да пресече безопасно.

Тя обаче очи на гърба си нямаше. Все още. Макар да изпитваше определени съмнения, че може да придобие. Не за друго, но храната, която продаваха в магазина, изглеждаше прекалено съмнителна.

На фона на надписите "Без ГМО и Е-та", украсяващи етикетите на храните, то май нямаше човек, който да не се съмняваше, че яде странен химичен бъркоч, който може да е само някаква био (химия) с незнайно съдържание и с непредвидими странични ефекти. По отношение на храната няма избор, понеже от край време на живите неща им се налага да се хранят, ако държат да продължават да са живи.

Може би храната щеше да доведе до някакви мутации, а какво по-полезно от още едни очи на гърба. Щяха да заменят ясновидството и да вършат чудесна работа при пресичане на оживените от автомобили и джигити кръстовища.

Винаги си беше мислила, че е наясно с опасностите, с които може да се сблъска и че е добре подготвена да се справи с всяка една от тях. Но напоследък беше взело да става твърде сложно. Особено откакто България влезе в Съюза на обединените звездно-системни нации. А те се оказаха освен по-напред с технологиите, също така и доста войнолюбиви. Пък и да речем, да вземат да се сбият с някой, който е по-слаб от тях, ами не! Явно такъв вид войни не са им интересни.

Беше убедена, че поредната война с чужд извънземен вид, която тъкмо се вихреше, въобще не е случайна.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

*

Неактивен jasmin

  • *****
  • 65
  • +2/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« Отговор #1 -: 7 април 2019 21:04:38, неделя »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 2

Срещата с извънвселенния




Диана забеляза, че в другия край на затънтената улица нещата не бяха както трябва. От небето за стотна от секундата се спусна лъч от ярка светлина. А в долния му край, достигнал земята, от кълбо черен мрак взе да се оформя човек. Само че нямаше как това да е човек. Хората не можеха да правят такива работи като да се спускат в лъч от ярка светлина. И определено не бяха изградени от някакво си кълбо черен мрак. Това притесни Диана. Войната с извънземните изглежда ставаше все по-откачена. Явно искаха по незнайни причини да пратят шпионин.

Тя реши, че от това нищо хубаво нямаше да произлезе. Набързо подготви една стрела и взе нещото на мушка, като му каза със сериозен тон:

- Стой, шпионино или ей сега ще ти надупча задника!

 От своя страна нещото я зяпна доста учудено. И сякаш за момент лек ток премина през цялото тяло на младата жена. Неприятен ток. Извънземният не я остави дълго да анализира какво по-точно усеща. Директно я зяпна още по-учудено и запита:

- Ама ти сериозно ли с това "надупчване задника на шпионина!". Първо, аз не съм шпионин. И второ не можеш да ме надупчиш, защото аз съм, аз съм... Нямате дума какво съм... Но каквото съм, си е достатъчна защита за мен.

- Не съм особено впечатлена, каквото и да си. - заяви Диана и се прицели още по-внимателно - Та защо точно да не мога да ти надупча задника?

- Защото съм, ъъъ, бях, но съм, ъъъ.... - замънка шпионинът- Как изобщо се оправяте с тоя език като трябва да обясните нещо научно? Чакай да помисля как да го кажа сега с такава ужасна липса на терминология и познания! Бях/съм материя, която идва извън тази Вселена и е несъвместима с материята в тази Вселена. Затова стрелата ти ще се разгради от досега си с мен или пък просто така, стига да го поискам. Освен това си имам друга работа, несвързана с надупчването на задника ми. Нужно ми е да отида в Хелиопония. По мои изчисления беше наблизо. Само че изглежда съм подходил небрежно като съм смятал. Не съм преценил колко голям ще съм, когато дойда, че да изчисля и това. Май внезапно Хелиопония се оказва не толкова близо, колкото ми изглеждаше, ъъъ... Имам предвид от горе.

На свой ред Диана се замисли. Казаното от шпионина за оправдание изглеждаше доста объркано, даже направо като някаква незнайна психична болест, ходеща по извънземните. Обаче материята, от която видя да се оформя на човек, беше непозната за нея и това я притесни и реши да се пробва да разбере наистина ли нещото може да разгражда разни предмети, преди да стреля. Ако наистина можеше такива работи, определено щеше да е по-добре да се направи на ударена и да смени стратегията, за да не пострада.

Хвърли му камък, като му каза да го разгради, за да види нагледно какво е обяснявал. Извънземният дори не го дочака камакът да падне до него. Още както си беше в полет, камъкът се разхвърча на разпадащи се нишки мрак. Настъпи неловко мълчание, докато Диана се опитваше да измъдри как да се измъкне.

- Ами добре, щом си тръгнал за Хелиопония и няма да се застояваш тук, тогава ти пожелавам приятен път. - каза тя и се закани да си тръгне.

- Стой. - каза представилият се за извънвселенен - Нов съм тук, не познавам културата ви. Ще взема да объркам нещо и да се стигне до война. Аз съм на въздържание от войни. Но не винаги е било така. Някога много обичах войните. Почне ли война, ще вземе да ми хареса и току виж, унищожа тази Вселена. И без това поводът да я посетя, не е защото много искам да съм точно тук. Проклетите учени от Хелиопония намериха начин да напуснат пределите на тази Вселена. Влязоха в дома ми без покана! Нарушиха моя ред! Така че сега ти идваш с мен и ще ми обясняваш вашия свят.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

*

Неактивен jasmin

  • *****
  • 65
  • +2/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Ураган (безплатна Sci - Fi онлайн книга)
« Отговор #2 -: 21 април 2019 16:39:14, неделя »
Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://atheism.top/forum/ !

Част 3

Този отвъд Вселената



- А не би ли трябвало първо да ме попиташ дали искам да те придружавам? - опита да се измъкне Диана. - Още повече това с въздържанието от войни, което разправяш, не означава ли, че по принцип си войнолюбив? Питам, защото аз въобще не съм фен на войните, да знаеш. И ако искаш да водиш такава, предпочитам да не те придружавам. Освен това дори не знам името ти.

Извънвселенният отговори:

- Името ми е Ураган или поне нещо такова трябва да е най-близкото по превод. Аз наистина някога бях доста войнолюбив. Толкова, че когато започна вътревидовата ни война, не можах да се спра нито за миг да убивам. Мразех неистово другите от вида си. Те също като мен не спираха да се бият и да се избиват. Това ме настървяваше и постоянно разработвах нови и нови военни технологии, които водеха само до още и още смърт.

После... После в един момент се оказа, че съм сам. Избил съм всички от своя вид до последния и по този начин съм се осъдил да живея самотен. И с мисълта, че е можело да спра самоунищожението ни. Но не, просто съм бил основна част от целия този процес. Накрая имах всичко, което съм искал и осъзнах, че всъщност нямам нищо. Че това, което съм възприемал като победа във войната е безславно и изобщо не е победа, а загуба. Най-голяма загуба, която съм можел да си причиня. Но до последно не разбирах какво върша. А после вече беше късно.

Урокът беше труден за мен. Осъзнаването какво съм сторил, се оказа само началото на болката ми. Мислих много над всичко. Положих огромни усилия да се променя. Сега ти гарантирам, че съм много по-уравновесен и не убивам безогледно като преди. Премисли го така. Ако съм искал война, за по-малко от секунда да съм унищожил тази Вселена без да ме интересува, че покрай виновните убивам и невинни. Даже нямаше и да разберете, че е било война. Толкова съм бърз и усъвършенстван в унищожението, а също така и съм безчувствен. Вместо това съм си направил труда да дойда лично и да търся безкръвни начини да си реша проблема с Хелиопония.

Мисля, че знам какво да ти предложа, за да се съгласиш да ми помогнеш. Вие българите сте въвлечени във война, нали? Противникът ви е много по-добре въоръжен и превъзхождащ ви. А така наречените ви съюзници са безскрупулни интересчии и няма да ви защитят от враговете, които те са ви създали. Помогни ми и аз ще реша вашата война в полза на България. Просто ще я прекратя, като ти обещавам, че няма да има убийства на невинни. Е, Диана, какво ще кажеш, приемаш ли?

- Не съм ти казвала името си. - нацупи се Диана, но и се притесни, че извънвселенният май криеше колко точно е информиран- Нека да си помисля дали мога да ти вярвам и дали предложението ти ме устройва. Докато мисля, разкажи ми за вътревидовата война. За какво ви беше да се избивате едни други? Да не сте някакви луди, дето като психопатите, си нямат друга работа, освен да искат да убиват?

Ураган тъжно поклати глава и заразказва:

- Виждала си хищници. Когато са гладни и пред тях се появи храна, не се заемат да ронят сълзи, когато я убиват, нито после, когато я ядат. Само че докато при животните, които са хищници, убиването се ограничава само до засищането на глада, то при поумнелите хищници се развива нещо зловещо. Ние сме били не просто поумнели хищници, а сме били върха на хранителната верига. Нищо не е било по-силно от нас. И няма как да е иначе. Най-голямото нещо във Всемира е моят вид. Аз съм точно 1500 пъти по-голям от най-голямата Вселена във Всемира, а твоята Вселена е мъничка на фона на някои други. Нашият дом е самият Всемир, т.е. мястото, в което се намират всички Вселени. Разираш ли?

При това понеже не сме някакви дребни хищници, а сме огромни и вечно гладни, то в глада си и безогледността си първо унищожихме всяка възможна твар във Всемира. После започнахме да поглъщаме Вселена след Вселена, за да заситим глада си. А когато Вселените останаха толкова малко, че трудно се намираха, започнахме да се нападаме един друг и изгубилият битката служеше за храна на спечелилия. Мразихме всичко. Мразехме се и по между си. Никой от нас не изпита нито веднъж съчувствие към нищо и към никого. Аз също бях изтъкан от омраза. Сляпо и наивно вярвах, че няма нищо лошо в това да убивам себеподобните си, да поглъщам цели Вселени, без да се интересувам, че в тях имало зароден живот. Накрая останах сам.

Това, което ти разказах, се е случило много отдавна. Тогава превес беше взела пустошта, направена от мен и от останалите от вида ми. Дори Вселените бяха останали малко.

Обхванат от ужас, че ме чака гладна смърт, започнах да кроя планове как да напусна Всемира и да търся храна в някой друг Всемир. Обаче не го направих. Аз съм с отлични технологии, но се оказа, че не мога, а всъщност даже и ме е страх дори да опитам, да напусна границите на Всемира. Дори да оцелея при едно такова пътуване, то отвъд може да има някой аналогичен на мен хищник, който да е точно толкова жесток и такъв, че моите размери да му идват микроскопични. И ако тук съм всесилен, то там въобще не ми се мисли...

В същото време бях гладен, а около мен имаше основно пустош и разрушения и съвсем малко оцеляли от войната ни Вселени. Дадох си сметка, че ако безразборно нападам Вселените, които са останали и ги поглъщам, накрая няма да има какво да ям. Принципно съм безсмъртен, докато нещо не ме убие. Гладът и тогава, а и в момента е единственото, което може да ме убие, при това доста бавно и по изключително неприятен за мен начин. Затова реших да си, ъъъ, нямате термин, най-близкото по превод е развъдя. Та реших да си развъдя още Вселени. Така и направих.

Всемирът сега е пълен с много Вселени, защото се грижа да ги има. Грижа се и за стените на Всемира. Подсилих ги колкото можах, понеже не зная какво има отвъд Всемира, но съдейки по себе си, сещаш се, какъв ми е бил мотивът.

Както казах, постарах се да се променя и не съм чудовището, което бях. Вече уважавам живота повече от преди и не поглъщам Вселени, в които се е развил такъв. Само необитаемите Вселени ползвам за храна. Затова и съм против, когато животът от една Вселена тръгне да си прави пътешествия до друга Вселена. Ще вземе и да се засели там. От това храната ми ще намалее. Не стига, че съм станал нещо като вегетарианец по разбиранията на вида ми, ама и храната да ми намалее, това няма да го допусна. Затова искам да се разбера с Хелиопония, да спрат да пътуват между Вселените. Искам да е по мирен начин, но си признавам, че още нямам план как да стане това.

Очаквайте продължение.

Автор: jasmin
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън