Здравей Гост

Епикур и въпросите му

  • 2 Отговора
  • 77 Прегледи
*

Неактивен jasmin

  • **
  • 68
  • +2/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Епикур и въпросите му
« -: 26 март 2019 08:58:08, вторник »
Иска ли Бог да предотврати злото, но не може?
Значи не е всесилен.
Може, но не иска?
Тогава е злонамерен.
Може и иска?
Тогава защо има зло?
Нито може, нито иска?
Тогава защо го наричат Бог?

Епикур

Според мен това са едни много правилни въпроси, с които роденият през 341 пр.н.е. философ, оборва успешно логиката на коя да е религия и кой да е бог. Още не се е намерил кой да противостои успешно на зададените няколко въпроса.

В тази връзка се сещам за нещо, което ми прави впечатление при вярата на вярващите, без значение от коя религия са. Никой религиозен, когато не му върви и когато го споходи неуспех, не държи бога си отговорен за това. Но иначе ги има молитвите и вайканията "Боже, помогни ми!" и богът е представен като "духът от вълшебната лампа" на повикване.

Изглежда в съзнанието на религиозните за "бог" се споменава като за умрелите - или хубаво, или нищо. Няма никаква критичност към илюзията "бог". В нея се вярва без да се анализира. Всеки опит за анализ се третира като източник на заплаха и е подложен на атака от вярващия.
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

*

Неактивен wind

  • *
  • 34
  • +1/-0
    • Профил
Re: Епикур и въпросите му
« Отговор #1 -: 11 април 2019 08:02:43, четвъртък »
До преди малко четох един материал в "Консерваторъ", стар такъв. Явно е писан от християнин, който изглежда незапознат с Епикур.

Ето в кратце какво ме провокира да го обсъждам по темата, цитирам:

"И след изгонването на вярата в Христа вакуумът се запълва лесно от ислямизма – агресивен, безкритичен, уверен в собствената си правота и даващ лесни отговори."

Идеята е, че броят на атеистите се увеличава и ето я причината за ИД. Понеже, пак цитирам:

"Отнемайки на човека вярата в Бог, либералите създават у него духовен вакуум."

Пък атеистите, цитирам:

"именно поради отсъствието на такава висша морална инстанция у атеистите и свързаното с това чувство за безнаказаност атеизмът е криминогенен фактор, както скорошно германско проучване доказа"

Сещам се не само за Епикур като контра-отговор на безумния материал, но и Епикур става. В преработен вариант:

Богът на християните можел ли е да спре зверствата на ИД? Но не може да ги спре?
Значи не е всесилен.
Може, но не иска?
Тогава е злонамерен.
Може и иска?
Тогава защо ИД избиха толкова народ и направиха куп поразии?
Нито може, нито иска?
Тогава защо го наричат Бог?

От където стигаме отново до това, че ако религиите ги няма, бедите по този свят ще бъдат много по-малко. Минимум няма да има неща като ИД, които са на чисто религиозна основа. ИД не е атеистична, ако и авторът на материала в "Консерваторъ" да вини атеистите за нея. По някаква странна религиозна логика, виняща атеистите за всичко. Същата, с която някога са били убивани атеисти на общо основание, че са виновни за всичко.

Със сигурност обаче атеистите имаме една неоспорима вина. Пречим на религиите да обезумяват, като разобличаваме лъжите им. А това никак не се харесва на онези, които печелят милиарди пари на гърба на слеповерието. Особено като се има предвид, както и авторът от "Консерваторъ" е забелязал, че атеистите в световен мащаб се увеличават като брой, а религиозните намаляват. И даже в някои държави религиозните стават малцинство.

*

Неактивен jasmin

  • **
  • 68
  • +2/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Епикур и въпросите му
« Отговор #2 -: 21 април 2019 15:18:42, неделя »
Идеята е, че броят на атеистите се увеличава и ето я причината за ИД.

Явно тенденцията на религиите да спазват принципа за клепане с неверни твърдения ще си продължи още дълго. А основният мотив продължава да е, че атеистите сме виновни. Че още малко и ще изкарат, че съществуваме специално, за да сме им виновни на вярващите!
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън