Когато часовникът спре да отмерва времето за нас и ни остане единствено чистата равносметка за всяка една изминала секунда...
Може би тогава ще успеем да получим минутката на истинското мълчание, в която нашите мисли, нашите възгледи и нашите чувства няма да бъдат основанието, нито пречката да чуем, да видим, но най-вече да усетим и осъзнаем това, което другите ни казват за света.
Да бъдем максимално себе си - дали това не значи и че трябва да сме способни да разбираме другите, дори когато не сме съгласни с тях?!
Иначе бихме живяли в наш собствен илюзорен свят - слепи и глухи за всички други светове извън нашия.
Автор: jasmin,
https://atheism.top/forum
