Така е тихо в този късен час.
Съдбата е вплела пръстите си
на бурята в студа.
Отдавна всичко е приключило-
и лятото, и на слънцето лъча.
Остана единствено самотата,
като безизразно лице в нощта,
за да напомня с леден полъх
за отнетото и за скръбта.
Автор: jasmin,
https://atheism.top/forum
