Автор Тема: За отнетата "близалка"  (Прочетена 84 пъти)

Неактивен wind

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 41
  • Karma: +1/-0
    • Профил
За отнетата "близалка"
« -: 31 май 2019 11:09:19, петък »
Попаднах на едно мнение, писано през 2004 година от  Илия Кожухаров във форум, който изглежда непосещаван от доста години. Мнението е хубаво. Събуди любопитството ми какво мислят хората. Само че там в онзи форум доста отдавна няма кой да пише. Дори не зная дали и авторът влиза изобщо там. Затова си позволих да копирам мнението му тук (дано да няма против, а ако има, да ми пише и ще се разберем). И да си продължи дискусията по него. Въпросите са смислени и се надявам, че не само на мен ще се хареса формулировката им. Ето ги:

"С "близалка" някои (не аз) обозначават заблудата. Находчиво. Поздравления!

Има хора, които изпитват притеснение пред мисълта, че могат да отнемат нечия "близалка". Тревожат се за психиката на ограбения. Прогнозират срив. От загубата на опора. (По-точно - от загубата на илюзия. За опора.)

При прогноза за подобна загуба мнозина отсичат: "По-добре да не знам!" (Чували са други да го казват!)

Първи въпрос: "Имаме ли право да сме спокойни пред подобна ситуация? Нали човекът със заблудите би могъл да ги разнася и сред другите - както се разнася епидемичен бацил?"

Втори въпрос: "Дали страхът от разкриването на заблудите не ни парализира, само защото някога (когато още сме били деца) не са ни научили на правилното поведение в такива случаи?"

Трети въпрос: "Морален ли е онзи човек, който знае за заблужденията на другите, но не ги предупреждава - дори и ако е воден от опасението, че разкритията му могат да ги наранят?" (Съпътстващ въпрос: "По такъв начин подобен човек не си ли присвоява власт?" Втори съпътстващ въпрос: "Защо хората безгрижно предоставят такава власт?")

Четвърти въпрос: "Трябва ли една заблуда да се обявява единствено тогава, когато вече е открито онова, което да я замести?" (Вариант на въпроса: "Трябва ли грешката в решението на една задача да се посочва единствено тогава, когато вече е открито нейното правилно решение?")

Пети въпрос: ... Защо Вие не го зададете? Защо не потърсите и други въпроси? А защо да не изпробваме след това и някои отговори?"

Ще се радвам и да прочета отговори по темата, които са от по-ново време.  :)

Неактивен jasmin

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 78
  • Karma: +3/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: За отнетата "близалка"
« Отговор #1 -: 1 юни 2019 19:31:25, събота »
На мен също ми харесаха въпросите на г-н Илия Кожухаров. Включвам се с отговори.

Първи въпрос: "Имаме ли право да сме спокойни пред подобна ситуация? Нали човекът със заблудите би могъл да ги разнася и сред другите - както се разнася епидемичен бацил?"

Зависи за какви заблуди става въпрос. Също и на каква възраст е човекът. И не на последно място, каква е ситуацията. Ако е малко детенце, вярващо в Дядо Мраз или в Мики Маус, значи всичко е наред и заблудата може да поостане докато създава приятни усещания. Ако става въпрос за религия, за възрастен човек, то нещата стоят по друг начин. Вече се намесва и ситуацията в това как е правилно да се реагира. Ако е някой здрав, прав, без тежки житейки сътресения (примерно смърт на скъп близък или подобно, при което не е подходящо да се водят определен тип разговори), то аз не виждам причина да не му се посочва заблудата, стига да има кой да слуша. Това произтича от убеждението ми, че насила хубост не става. Който има уши да слуша, като му се обясни защо религията е заблуда и никога повече не се връща към нея. Но който си е запушил ушите... Свободна държава сме. Няма да взема като религиозниците по средновековието да спретвам Инквизиция на инакомислещите.Обаче задължително ще им натяквам, че дори в това отношение атеистите сме по-добри и по-морални от тях!  [ohyes]

Втори въпрос: "Дали страхът от разкриването на заблудите не ни парализира, само защото някога (когато още сме били деца) не са ни научили на правилното поведение в такива случаи?"

Въпросът не го схванах. Струва ми се възможно да се отнесе до две отделни разбирания.

Първото: Дали някой религиозен не се парализира при мисълта, че е възможна жертва на заблуда от страна на религията си, защото не знае как иначе да реагира? Тогава тази парализа би попречила на промяна на мирогледа. Ако се има предвид това, тогава си мисля, че всеки човек е различен. Може и да има такива, които се парализират от страх. Но според мен повече са онези, дето обичат да са прави на инат. По-горе ги описах. Категорията хора са, които не искат да чуват нищо, освен собственото си его, което винаги и задължително е безгрешно. Мислят, че щом те са казали, че има бог, значи са последна инстанция и дори полет със самолет до адреса на царството небесно в облаците не може да ги разубеди, че исус никога не е съществувал.

Второто: Някой атеист да се парализира, ако му се налага да обясни заблудите на религиозен човек. Може би има и такива хора. Но поне тези атеисти, които аз познавам, са отлично запознати с религиите и въобще не се притесняват да показват заблудите, които те съдържат и то всеки път, когато това е наложително поради някаква причина.

Трети въпрос: "Морален ли е онзи човек, който знае за заблужденията на другите, но не ги предупреждава - дори и ако е воден от опасението, че разкритията му могат да ги наранят?" (Съпътстващ въпрос: "По такъв начин подобен човек не си ли присвоява власт?" Втори съпътстващ въпрос: "Защо хората безгрижно предоставят такава власт?")

По-горе споменах ситуацията като фактор. Според мен има значение изборът на момент. Представете си го следното. Примерно вчера е починал скъп човек, а на сутринта някой тръгва да показва заблуди. Очевидно не е моментът, не е времето, не е мястото. Тогава неказването на заблудата е морално. В останалите случаи (здрави, прави възрастни хора) премълчаването на заблудата е неморално. Но пак си важи, че трябва да има кой да иска да слуша. Иначе кучетата си лаят, а керванът си върви и полза никаква.

Четвърти въпрос: "Трябва ли една заблуда да се обявява единствено тогава, когато вече е открито онова, което да я замести?" (Вариант на въпроса: "Трябва ли грешката в решението на една задача да се посочва единствено тогава, когато вече е открито нейното правилно решение?")

Заблудата религия е обявена много отдавна за заблуда. Но също така религията е бизнес в такива мащаби и с такива печалби, че заблудата хубаво е обявена от векове, но ползата от файдата още не се усеща по начин, който да доведе до изтръгване на заблудата. Докато парите си текат с реки към религиите, не виждам как те ще имат мотив да спрат да търсят начини да се насаждат и то чрез срастване с държавата. В някои държави включително удържат от заплатите на хората пари за църквата все още (Австрия мисля, че продължава да е така). Говоря за 21 век. Когато самото законодателство в някои държави е средство за налагане насила на религията и средство за изтръгване насила на пари от хората за религия, за каква свобода на убеждения говорим? Дори у нас държавата, която би трябвало да е отделна от религиите и светска, дава субсидии. От нашите данъци.

Заблудата отдавна е обявена. Отдавна е доказано защо е заблуда. По-правилният въпрос е как да се спре кранчето с парите, защото те са единствената причина заблудата да се развихря в такива мащаби и толкова успешно.

Пети въпрос: ... Защо Вие не го зададете? Защо не потърсите и други въпроси? А защо да не изпробваме след това и някои отговори?

Въпрос 5 го зададох при отговора ми на въпрос 4. Но отговор нямам. Просто се чака науката да напредне до степен, в която днешните религии, както и онези мъртвите религии преди тях, ще бъдат лишени от възможността да се пренаписват и нагаждат, колкото и да плащат за това. За съжаление процесът е дълъг и надали ще доживея да видя реализацията му. Със сигурност обаче точно това ще се случи, защото то вече се е случвало с над 3000 религии. Остава да застигне още 3-4 и останалото от заблудата само ще изчезне след сгромолясването им.
„Не можеш да убедиш в нещо един вярващ, защото тяхната религия не се основава върху доказателства, а върху дълбоко втълпена нужда да се вярва.“ Карл Сейгън

Неактивен ianna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 18
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За отнетата "близалка"
« Отговор #2 -: 1 юни 2019 20:10:03, събота »
Ура, имаме си тема, дъвка за ума! Браво, браво! Така трябва! Включвам се и аз!

Цитат
"С "близалка" някои (не аз) обозначават заблудата. Находчиво. Поздравления!

Има хора, които изпитват притеснение пред мисълта, че могат да отнемат нечия "близалка". Тревожат се за психиката на ограбения. Прогнозират срив. От загубата на опора. (По-точно - от загубата на илюзия. За опора.)

При прогноза за подобна загуба мнозина отсичат: "По-добре да не знам!" (Чували са други да го казват!)

Първи въпрос: "Имаме ли право да сме спокойни пред подобна ситуация? Нали човекът със заблудите би могъл да ги разнася и сред другите - както се разнася епидемичен бацил?"

Епидемичен бацил! Готино сравнение!  [laughing]  Ми точно това става. Конформизъм. Хората ги мързи да мислят и Една Комшийка Каза лесно минава за достоверен източник на информация. Но понеже е неудобно комшийката да казва, а библията не са я чели, тогава става на "Библията каза". При себеподобните християни, които също не са я чели, уловката не личи, обаче ние атеистите сме друга работа и сме чели библията и като почнем да показваме как всъщност Библията НЕ каза същото и  [laughing] Вярно е и това, че повечето им е прекалено удобно да са религиозни, защото така си чешат егото. Мислят, че като се ударят два пъти в гърдите как са християни и се показват по този начин първи некомунсти. Мислят, че са ударили келепир да идат в рая. Или че като са религиозни и са хванали духа от вълшебната лампа и се молят по хиляда пъти на ден да им се изпълняват желания. Ако не стане, си намират оправдание защо не станало. Ако стане, го отдават задължително на бога си, нищо, че ако се замислят, ще установят, че нищо божествено не се е месило.

Цитат
Втори въпрос: "Дали страхът от разкриването на заблудите не ни парализира, само защото някога (когато още сме били деца) не са ни научили на правилното поведение в такива случаи?"

Не знам. По-скоро не. Освобождаването от страха е свобода. Ама свободата е отговорност. Пък отговорността е задължение. А задълженията са неприятна работа за някой, който е свикнал да прехвърля на случайността целия си живот.

Цитат
Трети въпрос: "Морален ли е онзи човек, който знае за заблужденията на другите, но не ги предупреждава - дори и ако е воден от опасението, че разкритията му могат да ги наранят?" (Съпътстващ въпрос: "По такъв начин подобен човек не си ли присвоява власт?" Втори съпътстващ въпрос: "Защо хората безгрижно предоставят такава власт?")

Зависи. В общия случай не е морален. Ама по темата се посочиха и частни случаи. Затова си слагам едно на ум.

Цитат
Четвърти въпрос: "Трябва ли една заблуда да се обявява единствено тогава, когато вече е открито онова, което да я замести?" (Вариант на въпроса: "Трябва ли грешката в решението на една задача да се посочва единствено тогава, когато вече е открито нейното правилно решение?")

Отговорът е: "Не". Ама за първия атеист е обявен гръцкият философ Диагорас Милоски, Наричан е още Диагорас Атеиста. Живял е през 5 век пр.н.е. От тогава до сега не сме спрели да обявяваме, че религиите (всичките без изключение) са заблуда. Затова си мисля, че въпросът трябва да е друг.

Цитат
Пети въпрос: ... Защо Вие не го зададете? Защо не потърсите и други въпроси? А защо да не изпробваме след това и някои отговори?"

Може ли авторът на въпросите от 1-4 да зададе и въпрос 5, че явно му се удава да ги измисля. Аз съм само по отговорите.