На мен също ми харесаха въпросите на г-н Илия Кожухаров. Включвам се с отговори.
Първи въпрос: "Имаме ли право да сме спокойни пред подобна ситуация? Нали човекът със заблудите би могъл да ги разнася и сред другите - както се разнася епидемичен бацил?"Зависи за какви заблуди става въпрос. Също и на каква възраст е човекът. И не на последно място, каква е ситуацията. Ако е малко детенце, вярващо в Дядо Мраз или в Мики Маус, значи всичко е наред и заблудата може да поостане докато създава приятни усещания. Ако става въпрос за религия, за възрастен човек, то нещата стоят по друг начин. Вече се намесва и ситуацията в това как е правилно да се реагира. Ако е някой здрав, прав, без тежки житейки сътресения (примерно смърт на скъп близък или подобно, при което не е подходящо да се водят определен тип разговори), то аз не виждам причина да не му се посочва заблудата, стига да има кой да слуша. Това произтича от убеждението ми, че насила хубост не става. Който има уши да слуша, като му се обясни защо религията е заблуда и никога повече не се връща към нея. Но който си е запушил ушите... Свободна държава сме. Няма да взема като религиозниците по средновековието да спретвам Инквизиция на инакомислещите.Обаче задължително ще им натяквам, че дори в това отношение атеистите сме по-добри и по-морални от тях!
![[ohyes]](https://atheism.top/forum/Smileys/default/ohyes.gif "oh-yes")
Втори въпрос: "Дали страхът от разкриването на заблудите не ни парализира, само защото някога (когато още сме били деца) не са ни научили на правилното поведение в такива случаи?"Въпросът не го схванах. Струва ми се възможно да се отнесе до две отделни разбирания.
Първото: Дали някой религиозен не се парализира при мисълта, че е възможна жертва на заблуда от страна на религията си, защото не знае как иначе да реагира? Тогава тази парализа би попречила на промяна на мирогледа. Ако се има предвид това, тогава си мисля, че всеки човек е различен. Може и да има такива, които се парализират от страх. Но според мен повече са онези, дето обичат да са прави на инат. По-горе ги описах. Категорията хора са, които не искат да чуват нищо, освен собственото си его, което винаги и задължително е безгрешно. Мислят, че щом те са казали, че има бог, значи са последна инстанция и дори полет със самолет до адреса на царството небесно в облаците не може да ги разубеди, че исус никога не е съществувал.
Второто: Някой атеист да се парализира, ако му се налага да обясни заблудите на религиозен човек. Може би има и такива хора. Но поне тези атеисти, които аз познавам, са отлично запознати с религиите и въобще не се притесняват да показват заблудите, които те съдържат и то всеки път, когато това е наложително поради някаква причина.
Трети въпрос: "Морален ли е онзи човек, който знае за заблужденията на другите, но не ги предупреждава - дори и ако е воден от опасението, че разкритията му могат да ги наранят?" (Съпътстващ въпрос: "По такъв начин подобен човек не си ли присвоява власт?" Втори съпътстващ въпрос: "Защо хората безгрижно предоставят такава власт?")По-горе споменах ситуацията като фактор. Според мен има значение изборът на момент. Представете си го следното. Примерно вчера е починал скъп човек, а на сутринта някой тръгва да показва заблуди. Очевидно не е моментът, не е времето, не е мястото. Тогава неказването на заблудата е морално. В останалите случаи (здрави, прави възрастни хора) премълчаването на заблудата е неморално. Но пак си важи, че трябва да има кой да иска да слуша. Иначе кучетата си лаят, а керванът си върви и полза никаква.
Четвърти въпрос: "Трябва ли една заблуда да се обявява единствено тогава, когато вече е открито онова, което да я замести?" (Вариант на въпроса: "Трябва ли грешката в решението на една задача да се посочва единствено тогава, когато вече е открито нейното правилно решение?")Заблудата религия е обявена много отдавна за заблуда. Но също така религията е бизнес в такива мащаби и с такива печалби, че заблудата хубаво е обявена от векове, но ползата от файдата още не се усеща по начин, който да доведе до изтръгване на заблудата. Докато парите си текат с реки към религиите, не виждам как те ще имат мотив да спрат да търсят начини да се насаждат и то чрез срастване с държавата. В някои държави включително удържат от заплатите на хората пари за църквата все още (Австрия мисля, че продължава да е така). Говоря за 21 век. Когато самото законодателство в някои държави е средство за налагане насила на религията и средство за изтръгване насила на пари от хората за религия, за каква свобода на убеждения говорим? Дори у нас държавата, която би трябвало да е отделна от религиите и светска, дава субсидии. От нашите данъци.
Заблудата отдавна е обявена. Отдавна е доказано защо е заблуда. По-правилният въпрос е как да се спре кранчето с парите, защото те са единствената причина заблудата да се развихря в такива мащаби и толкова успешно.
Пети въпрос: ... Защо Вие не го зададете? Защо не потърсите и други въпроси? А защо да не изпробваме след това и някои отговори?Въпрос 5 го зададох при отговора ми на въпрос 4. Но отговор нямам. Просто се чака науката да напредне до степен, в която днешните религии, както и онези мъртвите религии преди тях, ще бъдат лишени от възможността да се пренаписват и нагаждат, колкото и да плащат за това. За съжаление процесът е дълъг и надали ще доживея да видя реализацията му. Със сигурност обаче точно това ще се случи, защото то вече се е случвало с над 3000 религии. Остава да застигне още 3-4 и останалото от заблудата само ще изчезне след сгромолясването им.
