В един чуждестранен форум за атеизъм, попаднах на доста неочаквана тема, писана от християнин. Става въпрос за това, че религията предоставяла всякакви истории и те му били много интересни. Човекът ги харесвал и ги възприемал като конструктивни.
Не харесвал и не възприемал атеизма, само защото му бил скучен!
От там у мен се породиха някои въпроси? Дали на нас атеистите ни е скучно? И нуждаем ли се от интересни, развлекателни приказни истории, за да спрем да скучаем и да решим, че всичко е много конструктивно? Вие как мислите?