Кратка история на Вселената

Всемирът

Още не се знае какво има отвъд нашата Вселена, но пред науката стои да намери отговор на този въпрос. Работната хипотеза е, че съществува безкраен Всемир и в този безкраен Всемир има много и много Вселени. А нашата Вселена е само една от многото други. Тези Вселени няма пречка да имат физични закони, които са доста различни от физичните закони в нашата Вселена. Например, би могло да имат и 10 измерения.

Голям Взрив създава Вселена

Нашата Вселена се е появила преди около закръглено казано 14 милиарда години. Родила се от Голям взрив, станал в нещо с размерите на протон. Според учените – сблъсък на две вълни. При това Вселената ни започнала да се издува. Издуването отделя още топлина, т.е. енергия и започват да се случват такива процеси, че Вселената ни се изпълва с първите частици- имало е голяма степен на симетрия и частиците не се различавали една от друга, а температурата- тя е 10 на степен 31 градуса. Доста горещо е било.

При взрива измеренията на Вселената се разделили. Станали 4 измерения- три в пространството и времето е четвъртото. Тези измерения са взаимосвързани и не могат едно без друго. От там и терминът- пространство-време.

Първо се появило притеглянето. После и всички останали харатеристики на Вселената, известни като физични закони. Те определят всичко, което нашата Вселена е- т.е. нашата Вселена се развива според тях – и материята, и всичкото.

Големият взрив е бил с наистина огромна сила. Толкова огромна, че и сега- 14 милиарда години по-късно, нашата Вселена все още се разширява. В момента се спомещава на територия от 93 милиарда светлинни години. Една светлинна година е еквивалентна на 9 454 254 955 488 км. От наша човешка гл.т.- доста голяма е Вселената. За сравнение- Млечен път е около 100 000 светлинни години в диаметър. На фона на Вселената- нищо си не е. На фона на нас като хора обаче- голям е Млечният път.

След Големия взрив веществото на Вселената се разширява заедно с надуващото се пространство и започва и да изстива и се променя. Така към днешна дата, онова вещество от времето на Големия взрив вече няма аналог в нашата 14 милиардно-годишна Вселена. То се е променило от тогава до сега.

Галактики

Следващата трансфигурация са галактиките. Появяват се галактиките Андромеда, групата галактики Дева, Пегас и т.н. Няма да ги изброявам, защото към 100 милиарда са известните към момента галактики- много е. Галактиката към онзи далечен момент е била гравитационно-свързана система от междузвезден газ и прах, плазма и тъмна материя, които се движели около общия център на масата. Представете си 100 милиарда такива галактики. Въртели се като огромни огнени колела и привличали всичкия водород и хелий. При това всяка галактика е уникална като форма във Вселената, въпреки че има някакви класификации на галактиките- елиптични галактики, спирални гаактики, пръстеновидни галактики и други.

Галактиките не са залепени плътно една до друга, а си имат разстояния между тях си, при това големи. Примерно от типа- 100 000 – 150 000 светлинни години. Също така съществуват и купове от галактики, съдържащи от няколко до няколко хиляди галактики.

Звезди от първо поколение

Назад във времето всяка от тези 100 милиарда галактики произвежда от придърпаните си вещества, които си стават нейни, милиард след милиард първични звезди. Това са звездите от първо поколение. Те са приблизително с възрастта на Вселената. Най-малките галактики си имат около 10 милиона звезди, а големите галактики си правят трилиони звезди.

Така ги различават- звездите от първо поколение са образувани от първичното вещество на Големия взрив. Те са почти изцяло изградени от водород и хелий. Това се отнася и за техните планети.

Звезди от второ поколение

Най-ярките звезди от първо поколение започнали да претърпяват изменения и и да създават експлозивно свръхнови звезди, които пък бълвали звезден материал в цялата галактика. Огромният взрив на една свръхнова изхвърля в пространството девет десети от звездното вещество и само една малка част от него остава в състояние на колапс. Избухват 45 милиона свръхнови звезди.

От материал, създаден в процеси, траещи милиард години на звездна нуклеосинтеза, възникнали нови звезди. Това са звезди от второ поколение. Те добавят към своя водород и хелий малки количества по-тежки атомни ядра, разпръснати на големи разстояния в пространството от взривовете на свръхновите. Или казано накратко- звездите от второ поколение са с доста по-сложна структура от звездите от първо поколение.

От какво сме направени ние хората

Що се отнася до нас, хората – всички атоми, изграждащи нашето тяло (освен водорода), са били някога част от ядрата на звездите, които са се взривили като свръхнови. Ние хората, всъщност сме произлезли от бивши звезди. Слънцето ни е от второ поколение.

Звездите – размери и видове

Звездите са с разни размери. Различни съставки ги изграждат. Някои звезди са с размер на град. Други са с диаметър 1000 пъти по-голям от този на нашето Слънце. И са разни видове. Видът им зависи от стадия им на живот или пък от масата, количеството и вида на излъчваната от тях енергия. Такива работи.

Звездите живеят така-

  • Протозвезди

Образуват се в мъглявините – огромни облаци от газ и прах, съдържащи най-вече водород.

  • Обикновена звезда

Такава е нашето Слънце… Налягането и температурата се повишат достатъчно, при което започват ядрени реакции, които превръщат водорода в хелий. И това е стабилната част от живота на една звезда.

  • Червен гигант

Милиарди години превръщане на водорода в хелий накрая довеждат до това, че водородът се изчерпва и налягането от ядрените реакции намалява. Балансът между налягането и гравитационните сили се нарушава и звездата започва да се свива отново. Генерираната топлина от това свиване притоводейства на силата на гравитацията и изхвърля външните слоеве на звездата. Това е причината при червените гиганти, че звездата се разширява много в сравнение с досегашните си размери – от няколко пъти до близо 100 пъти.

  • Бяло джудже

Ядрото на звездата пропада навътре в себе си. Бялото джудже е плътна и гореща звезда с големината на планета. В един момент напред във времето бялото джудже излъчва цялата си енергия навън и след това спира да свети- то умира като кафяво джудже – мъртва звезда. Това ще бъде и последният етап от живота на нашето Слънце.

А свръхновите… И неутронните звезди…

Звезда с маса, която е до 40 пъти по-голяма от слънчевата, която се случва да преживява гравитационно свиване, което е с продължителност от няколко секунди. От рязкото свиване се получава огромна ударна вълна, която изхвърля външните слоеве на звездата и ги загрява. Яркостта на звездата става огромна. Това е свърхнова. При последното гравитационно свиване на ядрото на свръхновата гравитацията доближава електроните и протоните толкова близо едни до други, че те се превръщат в неутрони. Звездата се свива до тяло с диаметър няколко десетки километри, наречено неутронна звезда.

История на нашето кътче от Вселената

От Големия взрив са минали 10 милиарда години. Вселената ни се разширявала и се е променяла за тези 10 милиарда години. И се случило така- звездата Тиамат се взривила като свръхнова и като се взривила и породила 10 000 нови звезди. Някои от тях се превърнали в миниатюрни кафяви звезди джуджета, други пък станали сини свръхгиганти, трети станали стабилни дългосветещи жълти звезди, четвърти станали дремещи червени звезди.

Тиамат

Едно от „децата“ на звездата Тиамат, е нашето Слънце. То си откъснало облак от елементи, които хвърчали около него след експлозията на Тиамат и завъртяло въпросния облак около себе си. Облакът станал на многопоясен диск от материя и се оформил на планети. Така се появила нашата система – Слънце и около него Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.

Слънчева система

Известната ни Слънчева система се състои от девет планети, техните Луни, от безбройно количество астероиди. И всички те обикалят около Слънцето. Слънцето- и то обикаля, защото гравитацията действа навсякъде във Вселената.

Слънцето е 100 пъти по-голямо от Земята, ако и гледано от Земята да го виждаме като едно мъничко такова. Масата му е 333 000 пъти по-голяма от тази на Земята. Налягането е 100 милиарда пъти по-голямо от земното.

Планети

В началото ранните планети на Слънцето били доста горещи като температура. Всичко било в разтопен вид. По-късно почнало да става така- на Меркурий, Венера, Марс и Плутон химичните комбинации довели до обзавеждането им със скали, континенти- планетна кора. Също и на Земята. Но на Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран- химията никога не отишла по-напред с материала от по-простички съединения и тези планети са газове и течности и ще са такива с милиарди години.

Планетите са на милиони километри една от друга. 

Земя

При образуването на Земята, по-тежките елементи са потънали навътре към вътрешността на платената, а по-леките са останали на повърхността. Атмосферата е била доста по-различна от сегашната.

Животът на Земята се появил преди 3.5 милиарда години. Близо милиард и половина години след сформирането на Слънчевата система. Повече информация за произхода на човека може да се прочете в материала: Доказателство, че не бог е създал човека.

Автор: The Shadow, atheism.top

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети:
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.