Стареене и смърт – реалност срещу религии

Във всяка една култура смъртта се възприема и третира като нещо неизбежно.

Как обяснявали наличието на смърт древните религии

В повечето религии, особено в по-древните, обикновено сътворените от богове или демони най-първи хора се описват като безсмъртни.

Смъртноста на човечеството е представена като някакъв нещастен случай от времето на тези първи хора. Това е свързано с нарушаване на заповед на божественото, жестока своеволна постъпка на демонично същество, глупав избор на предците и какво ли не още. Например магии, призраци, демоничен заговор. Освен това боговете или богът не могат да променят присъдата за смъртност по всевъзможни оправдания.

Душата и излизането извън тялото

Идеята за наличието на душа е много по-стара от християнството, което я заема от по-древни от него вярвания и я доразвива. Вярванията за наличието на душа, способна да излезе извън тялото, се датират на около 5000 години преди новата ера. Данните са снети от една изрисувана ваза. На вазата е изобразен един войн, който умира и от него се измъква самият той си.

Официалното становище на психолозите, при обяснението им как на древните им е хрумнала идеята за наличието на душа и излизане вън от тялото е СЪНЯТ. Към това се добавя употребата на алкохол, на наркотични вещества и други, водещи до неспособност за ясна мисъл. Съответно до неспособност да се определи коя е реалността.

За нашите предци, не особено напреднали по онова време в сферата на науката, светът изглеждал като една огромна ЗАГАДКА. Особено сънят. Спиш и се озоваваш сякаш в някаква друга реалност, а после се събуждаш и откриваш, че там някаде е останал сякаш цял един друг свят. Това е първообразът на Онзи свят. Сънят е единствената възможна връзка с него. Или спиртните напитки и подобно. Но най-вече сънят.

Смъртта изглеждала подобна на съня. Човек сякаш заспива. Казваме не случайно на смъртта „вечен сън“. Това като словосъчетание е залегнало не само в редица езици, а и в редица стари религии. Вярата в Хипнос, Танатос и прочие са част от примерите за сливане на състоянието на сън със състоянието на смърт в един чисто религиозен план.

От тук и описаният по-горе войн от вазата отива в света на смъртта с друго тяло, понеже в съня тялото ни сякаш хем е нашето собствено, хем не е.

Възкръсналите хора

В зороастрианството, юдаизма, християнството и исляма се засяга темата за възкресението. Вероятно произтича от липсата на способи да се определ сигурната смърт и са били погребвани живи хора, които „възкръсвали от мъртвите“. Но като цяло подобни неща плашели и „мъртвецът“, дръзнал да се „съживи“, бил убиван, за да си стои на призрак, душа или друго в духовната обител.

Животът след смъртта

Смъртта винаги е имала своята неразбираемост и загадъчност. Тя плаши хората. Ето защо не е учудващо, че за тях комичните обяснения на религиите за продължаване на съществуването в смъртта, им изглеждат убедителни тъкмо поради нелепостта си. Религиите умело използват уязвимостта на хората по въпросите за смъртта, също и техните страхове от смъртта и неизвестността, която тя има. Така те налагат безсмислени понятия като душа, дух, призрак и изобщо всякакъв антропокосмически символизъм.

Особено креативни са екстатичните изживявания на някои живи хора – шамани, медиуми, окултисти и прочие. Навсякъде са известни пътуванията им до небето или до света на мъртвите.

Масово Смъртта е представена като някаква сила, която в процеса на умиране превръща човека или в душа, или в призрак, или в безплътно тяло или в нещо друго (вампир, демон и т.н.). Обикновено се поставя акцент върху любовта към тялото и плътския живот. Това съвсем ествествено влече след себе си темата за местонахождението на каквото остане от човека след неговата смърт. Налага се идеята, че мъртвите обитават както земята, така и някаква духовна обител/ духовен свят, представен като рай и ад или нещо друго според зависи религията.

Разногласия за задгробния свят

Ако в тази информация, която религиите така щедро пробутват, имаше нещо вярно, тогава не би следвало да има проблем абсолютно всеки мъртвец под формата на призрак да се вижда от всеки жив. Съответно и да контактува с когото и колкото си иска и абсолютно всеки жив човек да вижда духове.

Вместо това няма религия, която да има съвпадение на описание на задгробен свят с друга религия. Няма и религия, която да определеля съдбата на мъртвите по същия начин, като друга религия. А измъкването на окултизма с оправданието, че някои хора се били развили и виждали духове, а други не се били развили, правено на фона на факта, че това са твърдения на доказани шарлатани (Блаватска, Ледбитър и други), е направо смешно.

Науката представя реалността

Съвременните изследвания показват света в неговата структура. Светът е доказано изцяло материален. Той е енергия, т.е. еквивалентно е материя и следователно в него място за нематериални души и призраци, няма. Не бива да се бърка нематериалност с енергия. Не са едно и също. Душата е невъзможно да съществува, защото се възприема от религиозната традиция като нематериална.

Всичко това налага реалността, че след смъртта човек не продължава да съществува под друга форма. Смъртта е неизбежният край за всички. Тя убива човешкото тяло, а с него умира всичко, което човекът е бил. После следва трансформацията, която хората и до днес се страхуват да възприемат, въпреки че всеки е наясно със ставащото в гробищата.

Така се появява непреодолимото желание човек да е нещо повече от материя и това да не е краят. Но умирането е окончателно. Каквото и да ни се ще друго – то е без значение, защото само с искане и употреба на религиозна фантазия нещата не се променят.

Разумът също е материален

Във Вселената енергията е еквивалентна на материята и го напомням, за да не се забравя защо нематериалното е невъзможно да съществува.

Разумът също е материален. Когнитивната наука и невропсихологията, неврологията, невробиологията и т.н. разглеждат нервната система и в частност човешкия мозък, като създаващ човешката индивидуалност и определящ човешките действия.

В мозъка се създават висшите когнитивни функции като представност, разсъждение, мислене, внимание, емоции, памет, креативност и какво ли не още. Макар и твърде дълъг, пътят между неврона и „мисълта“, се опознава от науката.

И този път е МАТЕРИАЛЕН, А НЕ НЕМАТЕРИАЛЕН. Това означава, че лабораторно е доказано че мисълта е материална. Мисълта е неделима комбинация от биохимия, електромагнетизъм и нервни клетки.

Ние сме това, което мозъкът ни позволи да бъдем, а какво е мозъкът ни, зависи от нашето ДНК и средата, в която живеем.

Защо като стареем и умираме

Умираме, защото стареем. Стареенето се предизвиква от процеса на неферментативното химическо свързване на глюкозата с белтъците и с нуклеиновите киселини и от образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната – т.нар. свободни радикали..

Неферментативното гликолизиране (присъединяване по химичен начин на въглехидрат към по- голяма молекула, обикновено белтъчна) на определени белтъци в организма е начало на множество химични реакции, в резултат на които се образуват и натрупват с течение на времето необратими „шевове“ между съседни белтъчни молекули. Това неферментативно свързване на глюкозата с нуклеиновите киселини води постепенно до повреждане и на самата ДНК.

Неферментативните реакции между глюкозата и белтъците най- общо се наричат реакции на Майер. Реакционната верига започва с взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и аминогрупата на белтъка, в резултат на което се образува т.нар. шифово съединение. То е нестабилно и бързо преминава в по-стабилно състояние, но все пак не губи способността си да взаимодейства; известно е под името „Амадоров продукт“.

Крайни продукти на дълбокото гликолизиране

Ако в продължение на месеци или години белтъкът не се разпадне, някои негови амадорови продукти се дехидратират бавно и се преустройват, образувайки производни форми, съдържащи глюкоза. Те влизат във взаимодействие с различни съединения и то по начин, позволяващ появата на стабилни структури, наречени „крайни продукти на дълбокото гликолизиране“ (КПДГ). Много от тях могат да образуват шевове със съседни белтъци. Има данни, че КПДГ възникват често в резултат на свързването на Амадоровия продукт с глюкоза и други въглеводороди. А такива вещества биха могли да образуват мостчета и с други белтъци, реагирайки с достъпните аминогрупи. Има случаи, когато 2 амадорови продукта се зашиват един за друг, като образуват нова молекула КПДГ. Структурата на такъж шев с участието на клюкоза е известна. ФФИ е бил синтезиран първо искуствено(от смес на лизин, албумилин и глюкоза), а по-късно бил намерен и в организма.

Глюкозата е най-малко реактивоспособният въглеводород в човешкия организъм, но пък е най-разпространеният в него – ето защо и ефектът й върху белтъците е най-значителен.

Проявите на диабет в редица органи и тъкани е по същество ускорено стареене.някои от наблюдаваните при това заболяване усложнения като ограничаване подвижността на ставите,атеросклероза и др. не се различават от същите при старите хора – просто при диабетиците те се развиват по-рано.

При здравите хора КПДГ се натрупват с възрастта.

Изследванията на твърдата мозъчна обвивка – колагенова структура, която отделя мозъка от черепната кутия, потвърждават, че КПДГ могат да се натрупват върху колагена.

Организмът си има начин да ликвидира КПДГ – макрофагите. Те поглъщат съответните белтъци, към които е присъединен такъв КПДГ, като напр. ФФИ, но техните рецептори не реагират на никакво друго съединение от порядъка на тези, като напр. Амадоровите продукти. КПДГ имат и един голям плюс. Те посочват коя клетка се е състарила и трябва да бъде премахната. Но този плюс е до време, защото техните рецептори не реагират на Амадорови продукти.

Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция и така задвижвайки лавинообразна реакция с други молекули много лесно и сериозно могат да се увредят клетките. Високите равнища на свободни радикали причиняват големи увреждания, свързани с процеса на стареене.

На този етап няма спасение от старостта, напук на мечтите за 20 годишно тяло и безгрижно съществуване. Със същата неизбежност следва и смъртта. Искаме или не – смъртта, това е краят и той е окончателен, защото тялото ни, в това число и разумът ни, е материя, която умира и това е окончателно.

Автор:Chimera

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети:
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.