Общи очертания на морала на атеиста и на вярващия
Проверявайки интернет за материали за атеизма на български, няма как да не ми направи впечатление многочисленият брой такива, посветени на атеизма. Но не са писани от атеисти, а от религиозни хора. И не са посветени на атеизма, а на неговото оплюване, често пъти със средствата на смехотворни доводи. Все пак става дума за материали, в които реална критика на атеизма няма, но от които доста лъха на липса на елементарно възпитание и на елементарен морал (често и на липса на обща култура) на техните религиозни автори.
Сравнявам тона към религиите на малкото материали, които намирам като писани от атеисти, с тона на авторите, демонстрирали своята религиозност и писали обиди към атеизма. Разликите са фрапантни и не в полза на религиозните. Атеистите са обрисувани, накратко обобщено, като някакви гнусни аморални типове.
Същите тези религиозни особи изискват да има уважение към възгледите им?
И се сърдят, когато не се получи, без да си дават сметка, че няма как, след като те самите уважение към чужди възгледи не дават. Не е особено коректно само да се иска, без да се дава нищо насреща. Или по-зле, както е в случая, да се сипят подигравки и след това да се иска да има уважение. Би трябвало държавата да следи да не се случват подобни изпълнения, но на практика реакция от страна на държавата няма.
Повдигам въпросът какъв морал имат тези лица, които считат, че хората, мислещи различно от тях, е подходящо да бъдат използвани за кошчета за душевни отпадъци на личните им страхове от инакомислието? Висок морал? Или нисък такъв?
Висок морал има, когато на дела се постъпва отговорно, но не защото „някой казал“ (бог или друга измислица), а защото така е правилно. Разликата между двете поведения е огромна. Първото поведение, залагащо на „казаха ми“ предполага конформизъм, който от своя страна е отворена врата за манипулация над личността. Второто поведение е различно. Решението за морално поведение е на самата личност и е част от нейната същност, а не нещо външно натрапено.
Пред кого е отговорен морално атеистът?
Често религиозните хора твърдят, че щом атеистът не е отговорен пред някой измислен бог, значи не е отговорен пред никой, съответно е по подразбиране неморален, лош и не знам си какъв. Така че ми се иска да напомня, че моралното поведение не съществува, за да касае измислени религиозни персонажи. То ползва обществото като такова. И отговорността е правилно да е не пред бог, а пред останалите хора.
Автор: админ на https://atheism.top
Аплодирам сайта като цяло, и споделям повечето мнения в него. Макар материалите да са предложени по един мек, и възпитан начин /какъвто религията според мен не заслужава по нито един параграф/, е радващо че има хора, които се опитват да запалят приспаното от небесни въображаеми другарчета съзнание на масите.
И аз подържам интернет местенце с такава идеална цел, и наблюденията ми са че поне в Бг хората все още се притесняват да заявят че са атеисти. Ако всички атеисти заявят публично своя атеизъм, повярвайте ми – броят им ще удиви и най-големите оптимисти. Просто стадното мислене все още не е преодоляно, и Личността е свита в унизителен ъгъл. Нооо… колкото повече църквата твърди че светът погива, толкова по-ясен знак е това че всъщност е на прав път. И все по-близък е онзи ден на Емил Зола… знаете, за последната църковна тухла и последния свещеник. Подкрепям с две ръце сайта, и поздравявам админа и четящите за за това което СА! По-добре малко, но качествени и будни съзнания около нас, отколкото армии от блеещи в небесата и неосъзнаващи себе си човешки тела!
Благодаря Ви за дадената обратна връзка!
Прав сте, че атеистите в България са много. Но и у нас като че ли самата държава се опитва да скрие, че има доста атеисти и да заглуши този факт. Само да припомня, че пастафарианите не успяха да се сдобият с легитимност, въпреки че не са секта. Това, за разлика от много религиозни секти, които получиха легитимност и нанесоха купища вреди.