Наука в душата на Ричард Докинс
Атеизмът си има своите велики стожери, а Ричард Докинс е един от тях. Световно известен биолог, етолог (изследва поведението на животни, които са социални, например като приматите) и неодарвинист. На български има издадени негови избрани съчения, под наслов „Наука в душата“. Приятно четиво са, препоръчвам ги.
До колкото Докинс е от основоположниците на съвременния атеизъм, то заслужава си да представя някои негови основни идеи.
Първата от тях е какво е душата за атеиста.
За Ричард Докинс, а също и за атеистите, такова понятие „душа“ в неговиия религиозен смисъл, не съществува в реалността. Религиозното значение на душа е образно обозначена като Душа 1 от Докинс. Тя е, която се отделя от тялото и остава след смъртта, описвана като безплътна и свръхестествена. Представлява нещото, което е подложено на убийство от науката, която няма да остави и помен от него, макар това да се случи със закъснение.
Душа 2 е обозначението на понятието за душа, което се използва от Докинс и в атеизма. Зад него стои не какво да е, а високото развитие на интелекта и емоционалната част на човешката природа. То е източник на духовна мощ, но нямаща нищо общо с религиозната такава. Източник е и на морал. Душа 2 вече разчисти мистичния ореол около сътворението, също и около гените. На нея е предначертано и да разкрие как работи умът.
Вредите от религията за душа 2
Докинс акцентира как религиозните хора вярват в абсолютно оборени от науката твърдения. Губят време, за да поддържат вярванията си, натрапват ги на лесно податливи на манипулация детски умове. Отказват да се вслушат в каквито и да било разумни аргументи. Ричад Докинс изтъква, че яростта, с която бранят несъстоятелни твърдения, е обратно пропорционална на тяхната защитимост.
Но не е само това, ами се стига до случаи, когато и умират заради тези си заблуди, както и когато убиват други хора отново същите заблуди. Като всичко се свежда просто до вяра в безсмъртието на душата, която ги кара да се бъркат, че всъщност умирайки или убивайки, те нищо лошо не правят. Разкриват се механизмите, при които религията изключва инстинкта за самосъхранение и създава убийци и самоубийци. Обикновено е чрез обещания за живот след смъртта, чрез наивистично залъгване, че душа 1 ще получи награди за извергското поведение в името на религията. Измислицата Рай служи и по доста гнусни начини за доста гнусни цели.
За щастие, науката не е религия и не се свежда до вяра. Особено на сляпа такава.
Автор: админ на https://atheism.top
